Определение № 274 от 29.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Е. Л. Д. с адрес в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 169 от 27 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 175 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2007 г. В молбата се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ГПК с твърдения за нарушени процесуални правила при призоваването и представителството. С определение № 126 от 6 април 2015 г., постановено по настоящото дело, съдът спря производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г. по описа на ОСГТК, ВКС, тъй като в т. 8 на същото е поставен за тълкуване въпрос, който е от значение за преценката на допустимостта на подадената молба за отмяна, а именно – допустима ли е при действието на ГПК (в сила от 1 март 2008 г.) молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В конкретния случай атакуваното с молбата за отмяна решение е постановено при действието на ГПК /отм./. С т. 8 на обявеното на 31 юли 2017 г. тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г. по описа на ОСГТК, ВКС приема, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В настоящия процес предмет на молбата за отмяна е касационно решение от 27 декември 2007 г., постановено по реда на § 4, ал. 5 ПЗР ГПК от апелативния съд в [населено място], с което исковете на молителя по молбата за отмяна Е. Д. срещу Професионална гимназия по транспорт „Г. Д.“, [населено място], с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане на Д. без работа за периода от 28 ноември 2002 г. до 28 май 2003 г. за разликата над 1079,7 лева до 1494,48 лева са отхвърлени, и е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. против решение № 490 от 6 март 2006 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2005 г. за оставяне в сила на решение № 87 от 25 април 2005 г., постановено по гр.д. № 5921 по описа на районния съд в [населено място] за 2002 г. за отхвърляне на предявените от Д. против гимназията искове за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева за причинените му вреди поради неиздаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, удостоверение за пенсия, справка – декларация за регистрация в Бюрото по труда, служебна бележка за възстановяване на данък общ доход, удостоверение за осигурителен стаж и неоформена трудова книжка, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 672,30 лева, за заплащане на неизплатена тринадесета работна заплата за 2002 г. в размер на 218,00 лева, за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода 17 септември – 28 ноември 2002 г. в размер на 23,20 лева, и за връщане на надвзет данък общ доход в размер на 27,33 лева, и производството по делото е прекратено в тази му част. С оглед правомощията си по чл. 307 ГПК, касационният съд в настоящия си състав намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна – ищец по делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска, молбата съдържа позоваване на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, но е постъпила извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305 ГПК. При преценката за спазването на срока по чл. 305 ГПК съдът съобразява, че молбата за отмяна е подадена на 14 юни 2014 г., а съдебното решение е постановено и влязло в сила като необжалваемо на 27 декември 2007 г. Въпреки че в подадената молба за отмяна не се съдържа изрично твърдение за това кога молителят е узнал за съдебното решение, чиято отмяна претендира, настоящият състав приема, че това е датата на постановяване на решението, а именно 27 декември 2007 г. Този извод следва от данните по делото, от които е видно, че срещу касационното съдебно решение на апелативния съд, постановено по реда на § 4, ал. 5 ПЗР ГПК е подадена частна жалба от молителя Д. в частта му, която има характер на определение и с която е оставена без разглеждане подадената срещу решението на окръжния съд касационна жалба. Тази жалба е подадена лично от молителя Д., което предпоставя знанието за наличието на постановено неблагоприятно за него решение. При тези съображения, независимо от дадения с ТР № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС, отговор на поставения в т. 8 въпрос, не следва да се извършва преценка за спазването на едногодишния срок, визиран в разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като във всички случаи между деня на узнаването на съдебното решение и датата на постъпването на молбата за отмяна е изминала повече от година, а именно шест години и шест месеца. С оглед изложеното, правото да се иска отмяна на решението на апелативния съд в [населено място] е преклудирано, поради което и постъпилата молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане от настоящия състав. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение