Определение № 646 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5139/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 993 от 06.07.2016 година по гр.д. № 1312/2016 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 1359 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 1449/2015 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, предявени от М. Х. Ч. със съдебен адрес в [населено място] против А.., [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е работила като асистент във факултет по агрономство, катедра „Ботаника и агрометеорология” при А..., [населено място]. Трудовият и договор, сключен на 01.09.2014 г. е бил с уговорен срок до 31.08.2015 г. Със заповед № 3047 от 27.08.2015 г., връчена на ищцата същия ден, трудовият договор е бил прекратен от работодателя на основание чл. 325, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че уволнението е извършено законно, тъй като трудовият договор е прекратен с изтичане на срока, уговорен в съответствие с чл. 44, ал. 2 ЗРАДРБ, предвиждащ, че на длъжност "асистент" може да бъде назначено и лице, което не е докторант за срок не по-дълъг от четири години. Искът за отмяна на уволнението е отхвърлен като неоснователен, а с оглед обусловения му характер като неоснователен е отхвърлен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от М. Х. Ч.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси допустимо ли е сключването на трудов договор за срок от една година на длъжност „асистент” при действието на чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ и изключва ли приложението на чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 КТ са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът по касационната жалба А...., [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По доводите за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Повдигнатите от касатора въпроси във връзка с приложението на чл. чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно чл. 17 ЗРАСРБ, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент” на срочен трудов договор, а съгласно чл. 44, ал. 2 от Правилника за приложение на закона, този срок не може да бъде по-дълъг от четири години. Текстовете са ясни и точни, ненуждаещи се от тълкуване – длъжността „асистент” може да бъде заемана по срочен трудов договор с максимален срок от четири години. Несъмнено е, че трудовият договор за длъжност „асистент” може да бъде сключен съобразно нуждите на работодателя и със срок по-кратък от четири години, както и че текстът не е в колизия с чл. 68, ал.1, т. 1 КТ, съгласно който срочният трудов договор не може да бъде по-дълъг от три години, доколкото в закон или акт на Министерски съвет не е предвидено друго – с чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ е предвидено друго, а именно максимален срок от четири години, съобразен със спецификата на урежданата от закона дейност. Формираният във въззивното решение краен извод е съобразен с точния смисъл на закона – съобразено е, че процесният трудов договор за длъжност „асистент” е в рамките на предвидения в чл. 44, ал. 2 ППЗРАСРБ срок, поради което прекратяването му с изтичане на срока е в съответствие с чл. 325, ал.1, т.3 КТ, поради което основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са налице. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение