Определение № 404 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени лично от А. М. В., както и чрез адв. И. В. срещу въззивно решение от 19.04.2010 г. на Софийски градски съд, ІІв състав по гр.д. № 1042/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 217, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ. Излагат се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна И. по социология при Б. чрез адв. П. С. от А. колегия – София е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: По иска с правно основание чл. 217, ал. 1 КТ касаторът поддържа противоречиво разрешаване по следния материалноправен въпрос - дали при решение на Т. за трудоустрояване, работодателят дължи обезщетение, ако не го изпълни. Претенцията е отхвърлена, тъй като съдът от една страна е установил, че липсва подобно предписание на Т., а от друга поради това, че за исковия период от време работодателят не е допускал до работа А. В., поради което му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Повдигнатите правни въпроси не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на съдебното решение и нямат значение за конкретния резултат по спор. Въпросът дали работодателят дължи обезщетение при вписване на неверни данни в трудовата книжка е без значение за изхода на спора по чл. 226, ал. 2 КТ, защото той е отхвърлен като погасен по давност за времето от 22.05.1991 г. – 30.08.1994 г. За периода след това е неоснователен, тъй като не е установено вписване на неверни обстоятелства, а и недоказаност на каквито и да са имуществени или неимуществени вреди. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 550 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът