Определение № 10674 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. К., находящ се понастоящем в Затвора- [адрес], против определение № 863/ 04.07.2024 г., постановено по адм.д. № 602/2024 г. по описа на Административен съд – София област с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК не са постъпили писмени възражения срещу жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. В. К. / без посочване в диспозитива на определението срещу какъв акт е насочена същата/ и е прекратил производството по адм.д. 602/2024г. по описа на АССО. За да постанови този резултат, съдът е приел ,че жалбата не отговаря на изискванията на чл.150,т.7 от АПК, тъй като от същата не става ясно в какво се състои искането.Въпреки че със свое разпореждане от 20.05.2024г. съдът е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите й и разпореждането на съда с копие на самата частна жалба са изпратени на жалбоподателя и получени от него на 30.05.2024г., нередовностите й не са отстранени в срок, поради което и на основание чл.158, ал.3 от АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Определението на Административен съд – София област следва да бъде отменено като неправилно. Същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Производството е образувано първоначално пред АССГ по молба на Г. К., именувана титулно като „частна жалба“, но още в първия абзац на изложението конкретизирана като граждански иск срещу АССГ за нанесени му неимуществени вреди чрез злоупотреба с право, нарушаване на основни човешки права, бавене на делото, ограничаване на достъпът до правосъдие, манипулации с предоставянето на правна държавна помощ, използване незнанието от страна на молителя на български език. Посочен е размер на търсеното обезщетение – 100 000 лв и период на търпене на вредите: от 17.11.2023г. до 26.04.2024г. Доколкото АССГ е ответник по така предявената искова молба, със свое определение № 5320/16.05.2024г. по адм.д. № 4645/2024г. по описа на АССГ делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София област. АССО е приел, че е сезиран не с жалба, а с искова молба, видно от неговото разпореждане №1017/20.05.2024г. за оставяне на същата без движение. В същото време с обжалваното в настоящото производство прекратително определение е приел, че е сезиран с жалба, която е оставил без разглеждане на основание чл.158, ал.3 от АПК. С разпореждането си от 20.05.2024г. съдът е дал несъответни и неотносими към посочения от ищеца ответник и към изложените в исковата. молба фактически твърдения указания. Действително исковата молба на К. се нуждае от допълнителни уточнения, но, видно от съдържанието й, същата е насочена срещу АССГ и вероятното й правно основание е чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ – иск за вреди от правораздавателната дейност на АССГ. В същото време всички ,съдържащи се в разпореждането за оставяне на исковата молба без движение указания са насочени към посочване на административен акт, действие или бездействие на административен орган, което съставлява отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Даването на несъответни на първоначално заявения предмет на иска указания за отстраняване на нередовности не може да ангажира като правна последица от неотстраняването им връщане на исковата молба на подателя й и прекратяване на делото. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС намира, че частната жалба е основателна. Прекратителното определение на АССО следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът следва отново да остави исковата молба без движение като даде на ищеца нов 7-дневен срок, в който същият да посочи по кои точно дела на АССГ същият твърди, че са нарушени правата му на разглеждане и решаване на делата в съответствие с правните норми/ включително и тези на Европейския съюз/и в какво се изразяват тези вредоносни прояви на съда. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл.второ и чл.222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение