Определение № 9558 от 11.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Атанасов, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Астакова, против определение № 1228 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2004/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че е налице правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Сочи, че с одобреният проект за изменение на плана за застрояване се допуска свързано застрояване. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас не изразява становище по частната жалба. Ответниците – И. Николов и Ц. Семовски, в писмено възражение, чрез процесуалния си представител – адв.Овчарова оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направени по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр.Бургас оставя без разглеждане жалбата на Г. Атанасов срещу заповед № 2366 от 24.08.2021 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас и прекратява производството по делото. С обжалваното определение Атанасов е осъден да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят като собственик на магазин на партерен етаж, ведно със складово помещение и апартамент на първи жилищен етаж, находящи се в УПИ ІІІ-232 не е собственик или носител на вещни права върху имота, засегнат от одобрения ПУП - ПЗ, тъй като имотът му е съседен на имота, който е предмет на одобрената с процесната заповед разработка и в този смисъл за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта по смисъла на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Приема въз основа на събраните по делото доказателства, че със заповедта не се предвижда свързано застрояване, а се запазва предвиденото свързано допълващо застрояване с височина до 3,60м, по граница с УПИ ІІІ, при покриване на съществуващия калканен зид на сградата, одобрено с предходен ПУП-ПЗ, съгласно заповед № 1102/29.08.1990 г., поради което оспорващият не се явява заинтересовано лице и в хипотезата на чл. 131, ал.2, т.2 ЗУТ. Посочва, че с оспорената заповед не се допускат намалени отстояния и не се променя предназначението на УПИ ІІ-231, който е за индивидуално жилищно строителство, поради което сочи, че жалбоподателят не може да черпи правен интерес и от нормата на чл. 131, ал.2, т. 3 и т.4 ЗУТ. Излага съображения, че УПИ ІІІ-232 не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на културното наследство или в забранена, охранителна или защитна зона, включително такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да е обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ. По изложените съображения първоинстанционният съд приема, че оспорващият не попада сред кръга на заинтересуваните лица, разполагащи с право на оспорване на процесната заповед и оставя жалбата му без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Производството по делото е образувано по жалба на Г. Атанасов срещу заповед № 2366/24.08.2021 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл. 129, ал. 2 чл. 128, ал.14 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на плана за застрояване за УПИ ІІ-231, кв.18 по плана на [жк], гр.Бургас, ПИ с идентификатор 07079.607.207 по КККР на гр.Бургас, с който се запазва предвиденото свързано допълващо застрояване с височина до 3,60 м., по границата с УПИ ІІІ при покриване на съществуващия калканен зид на сграда с идентификатор 07079.607.208.2 и се предвижда ново основно застрояване с височина от 9.30 м. до 12 м., разположено на нормативни отстояния от странични регулационни линии, съгласно чл. 31 ЗУТ, с показатели на застрояване в съответствие с предвидените в ОУП за устройствена зона 4/Жг – плътност до 80 %, Кинт до 3,0, озеленяване мин. 20%, паркиране и гариране в границите на УПИ с осигуряване на транспортен достъп откъм [улица], без да се засяга пешеходната алея, описани в матрица и таблица, съгласно черни, червени и сини линии и надписи върху плана, който е неразделна част от настоящата заповед. Съгласно чл.131, ал.1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал.2 на цитираната разпоредба изчерпателно са посочени непосредствено засегнатите от предвижданията на плана имоти от т.1 до т.5, като правилно въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят не попада в кръга на засегнатите собственици. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят притежава самостоятелни обекти в съседен на оспорената заповед имот, поради което правилно съда приема, че същият не е заинтересована страна по смисъла на т.1, ал.2, чл.131 ЗУТ, който визира имотите – предмет на самия план. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят не попада и в хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. В случая от приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че с обжалваната заповед не се допуска ново свързано застрояване между УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в което частният жалбоподател притежава самостоятелни обекти в сградата, а се запазва предвиденото допълващо свързано застрояване прието с предходна заповед № 1102/29.08.1990 г., поради което правилно съдът приема, че за частният жалбоподател не е налице правен интерес да обжалва заповедта и на това основание, а направеното оплакване в частната жалба в тази насока е неоснователно. Промяната в застрояването в съседния имот, не може да обуслови наличие на правен интерес от оспорване на заповедта за Атанасов. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че не е налице и хипотезата на т. 3, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като от доказателствата по делото и от назначената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че с одобрения с оспорената заповед план за застрояване не се допускат намалени отстояния спрямо общата регулационна линия между двата имота и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Правилно съдът приема, че не е налице и хипотезата на т. 4, ал. 2, чл. 131 ЗУТ, тъй като не се променя предназначението на УПИ–то и то остава „за жилищно строителство“ в съответствие с предвижданията на действащия ОУП на Община Бургас. Законосъобразно съдът приема, че не е налице и хипотезата на т.5, ал.2, чл. 131 ЗУТ, като мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2 АПК не е необходимо да бъдат преповтаряни. Ето защо като приема жалбата на Г. Атанасов срещу заповед № 2366 от 24.08.2021 г. на заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл.131 ЗУТ и прекратява производството по делото Административен съд гр.Бургас постановява правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и във връзка с представените доказателства по делото за следва да се осъди Г. Атанасов да заплати на И. Николов и Ц. Семовски сумата от 625 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,