Решение № 7487 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2874/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200329299, подадена чрез процесуалния представител адв. Йорданова, против Решение № 37540/13.11.2025 г. постановено по адм. дело № 10290/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което са отхвърлени предявените срещу Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ главен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 301 200,07 лева зa регулаторния период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., изразяваща се в разликата между реално постигнатата от ищеца продажна цена на електроенергия на пазарен сегмент „ден напред“ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия, определена с Решение № Ц-13/30.06.2023г. на КЕВР, вследствие от нарушаване правото на Европейския съюз (ЕС) – чл. 4, § 3 и чл. 6, § 1 и 2 на Директива 2018/2001 на европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ВИ), като не е издала акт по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) на 01.01.2024 г., с който да измени размера на премиите за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, определени с Решение № Ц-13/ 30.06.2023г., както и на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) със законната лихва за забава в размер на 12 429,74 лева, считано от 01.07.2024 г. до 17.10.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (18.10.2024г.) до окончателното й изплащане, както и евентуално предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 301 200,07 лева зa регулаторния период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., изразяваща се в разликата между реално постигнатата от ищеца продажна цена на електроенергия на пазарен сегмент „ден напред“ и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия, определена с Решение № Ц-13/30.06.2023г. на КЕВР, в следствие на незаконосъобразно бездействие на КЕВР - неиздаване на дължим акт по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ за изменение на определената от КЕВР средна прогнозна пазарна цена на базов товар за периода 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел липсата на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране. Оспорват се изводите на съда относно характера на задължението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, като се поддържа, че при наличие на нормативно установените предпоставки органът е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да измени определените премии. Навеждат се съображения, че съдът е приложил неправилно практиката на Съда на Европейския съюз относно критерия за достатъчно съществено нарушение и е достигнал до необоснован извод относно наличието на свобода на преценка на административния орган. Поддържа се още, че неиздаването на акт по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ представлява нарушение на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/2001 и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Излагат се и доводи срещу изводите на съда по евентуално предявения иск, като се твърди, че бездействието на КЕВР е незаконосъобразно и са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и поддържа представения писмен отговор. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба на „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, с която против КЕВР са предявени следните обективно съединени в условията на евентуалност искови претенции:

1. На основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ от „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу КЕВР е предявен главен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 301 200,07 лева за регулаторния период от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г., изразяващи се в разликата между реално постигнатата от дружеството продажна цена на произведената електрическа енергия на пазарен сегмент „ден напред“ и цената, която би била реализирана при своевременно изменение на определените от КЕВР премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, вследствие на твърдяно достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – чл. 4, § 3 и чл. 6, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, изразяващо се в неиздаване на акт по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката за изменение на определените с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премии, ведно със законната лихва за забава в размер на 12 429,74 лева за периода от 01.07.2024 г. до 17.10.2024 г., както и със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

2. В условията на евентуалност от „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД срещу КЕВР е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 301 200,07 лева за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г., вследствие на твърдяно незаконосъобразно бездействие на КЕВР, изразяващо се в неиздаване на акт по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката за изменение на определените премии, ведно със законната лихва за забава в размер на 12 429,74 лв. за периода от 01.07.2024 г. до 17.10.2024 г. и със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че КЕВР е нарушила задълженията си по националното и европейското право, като не е изменила размера на премиите след настъпило съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена и реално постигнатите и прогнозни цени на организирания борсов пазар на електрическа енергия. Според ищеца вследствие на това бездействие дружеството е реализирало по-ниски приходи от дейността си като производител на електрическа енергия от възобновяем източник и е претърпяло имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в претендирания размер.

С Решение № 37540/13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10290/2024 г. по описа на Административен съд София-град, са отхвърлени като неоснователни така предявените искове.

За да постанови този правен резултат, Административен съд – София-град е приел от фактическа страна, че „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е собственик на фотоволтаична електроцентрала „Теке дере“ с инсталирана мощност 2256 kWp, въведена в експлоатация през 2012 г., за която е приложим преференциален ценови режим съгласно Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. Установено е също, че след законодателните изменения от 2019 г. дружеството получава компенсации чрез премии от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като размерът на премията се определя ежегодно от КЕВР като разлика между приложимата преференциална цена и прогнозната пазарна цена на електрическата енергия.

Съдът е констатирал, че с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. КЕВР е определила прогнозна пазарна цена за базов товар за регулаторния период 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г. и съответната премия за производителите на електрическа енергия от слънчева енергия, като в периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. не е постановено решение за изменение на тази премия. Безспорно между страните е било обстоятелството, че изменение на премията е извършено едва с Решение № Ц-15/30.06.2024 г.

Във връзка с твърдените вреди съдът е обсъдил заключенията на назначените съдебно-икономически експертизи, от които се установяват произведените количества електрическа енергия от централата на ищеца, реализираните приходи от продажба на електроенергия и получените премии от ФСЕС, както и хипотетичният размер на приходите при изменение на премията за периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г. Експертизите са изследвали и наличието на съществено изменение по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, както и размера на евентуално претърпените от дружеството пропуснати ползи.

По отношение на главния иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд е приел, че същият е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Посочил е, че в конкретния случай ищецът „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които според твърденията му са настъпили вследствие на неиздаването от КЕВР на акт по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ за изменение на определените с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според изложеното в исковата молба това бездействие представлява достатъчно съществено нарушение на чл. 4, § 3 и чл. 6, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001, довело до реализиране на по-ниски приходи от произведената електрическа енергия през регулаторния период 01.07.2023 г. – 30.06.2024 г.

След подробен анализ на практиката на Съда на Европейския съюз относно извъндоговорната отговорност на държавите членки за нарушения на правото на Съюза съдът е посочил, че за възникване на такава отговорност следва кумулативно да са налице три предпоставки – нарушената правна норма да има за цел предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпените вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод, че не е установено наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на КЕВР. Приел е, че не е налице явно и значително неспазване на пределите на предоставената на регулаторния орган преценка, нито поведение, което да обосновава ангажиране на отговорността на държавата по стандартите, установени в практиката на СЕС. Поради липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ съдът е приел, че предявеният главен иск е неоснователен и е отхвърлил същия.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът е приел, че и същият е допустим, но неоснователен.

Посочил е, че имуществената отговорност по този ред възниква при наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка между тях. След анализ на относимата нормативна уредба съдът е приел, че в случая не е доказано наличието на незаконосъобразно бездействие на КЕВР по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващо се в неиздаване на решение по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ за изменение на определените с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премии. При тези съображения е приел, че не е налице първият и основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган. Поради липсата на тази предпоставка съдът е намерил за недоказано основанието на предявената претенция и е отхвърлил и евентуално предявения иск.

В обобщение съдът е приел, че не е доказано нито достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, нито незаконосъобразно бездействие на КЕВР по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което е отхвърлил изцяло предявените главен и евентуален иск.

По тези съображения предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

На първо място по отношение на главния иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно.

Материално правните предпоставки за възникване на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ се определят от СЕС в неговите решения в условията на кумулативност и те са тези, посочени в първоинстанционното решение – 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на нормата да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (решения на СЕС по дела С-429/09, С-568/08 и С-420/11). Условията следва да са налице кумулативно, като при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Преценката за това, дали допуснатото нарушение е достатъчно съществено, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и претърпените от частноправните субекти вреди, е на националните юрисдикции съгласно дадените от СЕС насоки (решение на СЕС по дело С-446/04). При всички положения обаче нарушението на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер.

В случая ищецът основава претенцията си на твърдение за нарушение на чл. 4, § 3 и чл. 6, § 1 и § 2 от Директива (ЕС) 2018/2001, осъществено чрез неиздаването от КЕВР на решение по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ за изменение на определените с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премии за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е установено наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Както правилно е прието в обжалваното решение, достатъчно съществено нарушение е налице само когато държавният орган явно и значително е пренебрегнал пределите на предоставената му свобода на преценка. В случая не се установява КЕВР да е действала в противоречие с ясна, точна и безусловна правна норма от правото на Съюза, нито да е налице очевидно неспазване на произтичащи от него задължения.

Обоснован е изводът на административния съд, че разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/2001, на които се позовава ищецът, не установяват конкретно и безусловно задължение за националния регулаторен орган при всяко отклонение между прогнозната и реализираната пазарна цена да приеме решение за изменение на определените премии. Същевременно преценката за наличие на предпоставките по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ е предоставена на КЕВР в рамките на осъществяваните от нея регулаторни правомощия и включва анализ на множество икономически показатели и прогнози за развитието на пазара на електрическа енергия.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е налице една от задължителните предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ – наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Липсата на този елемент от фактическия състав е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ВЕНТО ЕКО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД главен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.

Предвид неоснователността на главния иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, настоящият касационен състав дължи произнасяне по законосъобразността на съдебния акт и в частта, с която е отхвърлен и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Принципно правилни са изложените от административния съд съображения относно предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица. Основателността на предявения иск предполага кумулативното наличие на незаконосъобразно действие или бездействие при осъществяване на административна дейност, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. При липсата на която и да е от тези предпоставки отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо преди всичко да разграничи двата периода, за които се претендира обезщетение.

По отношение на периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. съгласно приложимата редакция на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ КЕВР има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Следователно законът е предоставял на регулаторния орган възможност за преценка относно необходимостта от упражняване на това правомощие, поради което неиздаването на решение за изменение на премиите през този период, вкл. при наличието на предпоставките да това, не може само по себе си да бъде квалифицирано като неизпълнение на нормативно установено задължение и съответно като незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Т.е. обосновано и в съответствие с приложимото материално право съставът на АССГ е приел за неоснователен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 01.07.2023 г. – 31.12.2023 г., поради липсата на първата от нормативно установените предпоставки за това.

Различен е изводът на настоящия съдебен състав относно периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г.

С изменението на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, обнародвано в ДВ, бр. 86 от 2023 г. и влязло в сила на 13.10.2023 г., законодателят е заменил използвания до този момент израз „Комисията има право“ с израза „Комисията изменя определените премии“. По този начин е променен нормативният подход относно характера на правомощието на регулаторния орган, като при наличие на предвидените в закона предпоставки е поставен въпросът за възникване на задължение за произнасяне чрез съответния административен акт.

Всъщност неправилно административният съд е преценил, че неизпълнението на регламентирано в чл. 31 б, ал. 2 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) вече задължение на Комисията, да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, не съставлява бездействие по смисъла на чл. 1, ал 1 от ЗОДОВ.

В съдебна практика на ВАС се приема, че незаконосъобразно е всяко бездействие, представляващо неизвършване на действия в противоречие с предписано от императивна правна норма задължение. Бездействието може да се квалифицира като основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на закона. Изводът за наличие на бездействие трябва да се направи след анализ на нормативно установено задължение или възможност за действие. Законовата приложимост на производствата по ЗОДОВ позволява претендирането на вреди, както от незаконосъобразни фактически, така и от правни действия. Правните действия също могат да са в пряка връзка или причинно - следствена последователност с вредоносен резултат (така например Решение № 409/16.01.2025 г. по адм. дело № 6988/2024 на ВАС, III o). Под "незаконосъобразно бездействие" следва да се разбира "дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл. 21 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт.“. В обобщение следва изводът, че бездействието е противоправно само когато административният орган е бил длъжен да действа и то по точно определен начин, респективно, в хипотезата на обвързана компетентност.

Видно е от съдържанието на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, че при наличие на съществено изменение, КЕВР е следвало да действа в условията на обвързана компетентност, т. е ако не е изменила определените премии в предходните 6 месеца, то комисията е била длъжна впоследствие да ги измени.

От изложеното по-горе, се обосновава изводът, че противно на първоинстанционните мотиви, в случая не може да се приеме, че поради конкретиката на казуса всъщност липсва още първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

При това положение решаващият съд е бил длъжен да извърши преценка дали към началото на процесния шестмесечен период, а именно 01.01.2024 г., са били налице всички законови предпоставки, дефинирани в чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, за изменение на премиите, включително дали е било налице „съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия“ по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

При положителен отговор на повдигнатите по-горе въпроси от фактическа страна, противно на първоинстанционните мотиви, в случая би било доказано незаконосъобразно бездействие на КЕВР, поради което и настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема, че би била доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – по-конкретно, незаконосъобразно бездействие при или повод изпълнение на административна дейност.

Изложеното ще наложи обсъждане и на останалите кумулативни предпоставки на евентуално заявената искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 01.01.20247 г. – 30.06.2024 г. и съответанта й акцесорна претенция, какъвто анализ от фактическа и правна страна също липсва в атакувания съдебен акт.

В тази насока по делото са били събрани доказателства и са били изслушани съдебно-икономически експертизи, които съдържат констатации относно размера на прогнозните и реално постигнатите цени на електрическата енергия, процента на отклонението между тях, както и относно евентуалния размер на премията, която би следвало да бъде определена при наличие на предпоставките по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ.

Допуснатите пропуски представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като препятстват касационната инстанция да извърши проверка за правилност на формираните правни изводи. Липсата на необходимите фактически установявания и мотиви не позволява спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция за първи път.

Ето защо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен евентуално предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. и съответните му акцесорни претенции, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, който следва да обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните и да се произнесе по всички елементи от фактическия състав на претендираната отговорност.

В останалата част като нестрадащо от релевираните от касатора породи по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното Решение на Административен съд София – град, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено.

По въпроса за разноските.

При този изход на спора частично неправилно е решението и в частта на присъдените разноски в полза на КЕВР – съдебният акт следва да бъде отменен за разликата от 150 лева до пълния присъден размер от 300 лева.

При този изход на спора основателно е искането за ответника по касация за присъждане на разноски, под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съобразно правилото на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, в размер на 51,12 евро /100 лева/.

В останалата им част претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да бъдат разгледани от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състава на осмо отделение,