Определение № 1308 от 19.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Е. Ц., подадена чрез адв.Г. Г., против решение № 401 от 02.07.2024г., постановено по въззивно гр.д. № 420/2024г. на Врачанския окръжен съд. С въззивното решение след отмяна на решение № 89/11.04.2024г. по гр.д. № 686/2023г. на РС-Оряхово в обжалваната пред ОС осъдителна част е отхвърлен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, предявен от касатора против Районен съд-Козлодуй за сумата 950 лева - обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане на гр.д. № 1042/2022г. на РС-Козлодуй в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са обусловили решаващите изводи на съда и които са решени в противоречие с решение № 48/06.04.2020г. по гр.д.№ 1610/2019г. на ІV ГО на ВКС: 1. Могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в което делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната на конкретния съд; съдията заема длъжността административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд; 2. Може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното бързо разглеждане на делото от горната инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходната инстанция, в случаите когато е предявен иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция; 3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращане на делото на другата инстанция при преценката за спазване на разумния срок за разглеждане на делото. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, като очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба-Районен съд-Козлодуй, чрез административния ръководител и председател на съда, в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Разгледан е иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника РС-Козлодуй да плати на ищеца сумата 5001 лева –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушено право на разглеждане на гр.д.№ 1042/2022г. на РС-Козлодуй в разумен срок. Първоинстанционният съд е намерил иска за частично основателен и го е уважил за сумата 950 лева. Въззивна жалба против решението на РС в осъдителната му част е подал ответникът. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 950 лева до претендираните 5001 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е установил от фактическа страна следното: на 26.07.2022г. в РС-Козлодуй по подадена от Ц. Ц. искова молба против ОДМВР-Враца е образувано гр.д. № 1042/2022г.; делото е разпределено на случаен принцип на доклад на съдия Ж. Г. Д.-А.; с разпореждане от 27.07.2022г. съдията-докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК; на 11.08.2022г. е постъпил отговор от ответника ОД на МВР Враца, който поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото и предявил против него обратен иск; на 30.09.2022г. съдията-докладчик е оставил без движение обратния иск и дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности; на 13.10.2022г. ответникът внесъл указаната от съда държавна такса; с определение от 25.11.2022г. съдът конституирал „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и постановил неговата размяна по реда на чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД; на 20.01.2023г. „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД подало отговори както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба. На 12.09.2023г. съдът постановил определение по реда на чл.140 ГПК, с което се произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им проекта си за доклад и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 07.11.2023г. На 07.11.2023г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д. № 1042/2022г., в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване; на 27.11.2023г. е обявено решение № 546/27.11.2023г. Последвали са молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От представените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено и, че за периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност: от 06.12.2022г. до 09.12.2022г. - 4 дни; от 11.01.2023г. до 18.01.2023г. - 8 дни; от 13.03.2023г. до 26.03.2023г. - 14 дни; от 27.03.2023г. до 15.04.2023г. - 20 дни и от 16.04.2023г. до 15.05.2023г. - 30 дни, т.е общо 76 дни. Обсъдил е натовареността на съдията-докладчик в периода от 15.07.2022г. до 07.11.2023г. Според показанията на свидетеля М. П. З.-колега на ищеца, много от колегите в РУ били завели дела, но делото на ищеца все още не било разгледано, когато делата на останалите приключили; това породило у ищеца нервност и разочарование. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намерил иска за неоснователен. Съобразявайки посочените в разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ критерии, както и практиката на ЕСПЧ по приложението на § 6, ал.1 ЕКЗПЧ, съдът е приел, че разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът съобразява сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броят на страните по делото, броят на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в процеса естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Съобразно така очертаните принципни критерии, на първо място съдът е изследвал общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му. Установил е, че от депозиране на исковата молба до постановяване на първоинстанционния съдебен акт продължителността на делото е 1 година и 4 месеца, който срок според въззивния съд не може да бъде приет като „неразумен срок“ за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики – районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е съдебно-счетоводна експертиза. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по които не са налице такива процесуални усложнения. Съдът е съобразил, че макар спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV „Бързо производство“, Част ІІІ „Особени искови производства“ ГПК, както поради предмета – неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на искове. Позовал се е на практика на ЕСПЧ според която трудовите спорове като такива с висока степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове, но в случая е приел, че спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Предвид това съдът е счел, че бързината на разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на съдебната закрила. Установеното бездействие на съдията-докладчик в периода от 20.01.2023г. до 12.09.2023г. според състава на ОС не може да промени извода за разумна обща продължителност на съдебното производство, тъй като релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделните съдопроизводствени действия е без значение; възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. В случая според ОС-Враца е налице именно втората хипотеза –допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с бързото разглеждане на спора пред горните инстанции. Съдът не е възприел наведените от ищеца доводи, че в същия районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което налага извод за приключване на конкретното дело в неразумен срок. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се констатира, че по отношение на съдията-докладчик по гр.д.№ 1042/2022г. на РС-Козлодуй са налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност общо за 76 дни и така констатираният обективен факт на продължително отсъствие на съдията-докладчик прави некоректно и неточно сравняването на развитието на съдебното производство по неговите дела с това по останалите идентични дела на другите съдебни състави. Допълнил е и, че такова сравнение би било неправилно и с оглед безспорния факт, че в посочения период на забава съдията-докладчик е изпълнявала и функциите на административен ръководител – председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването й с друга дейност, извън правораздавателната. Изложил е съображения, че макар отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на последователни 76 дни, а е било периодично, поради което и не би могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата на съдия Д.-А. на останалите съдии от РС-Козлодуй или за командироване на съдии от други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на съдия от няколко последователни месеца. Като относими към критерия „поведение на компетентните органи“ съдът е посочил и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил с незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната натовареност на работещите в този съд. Въззивният съд е анализирал статистическите данни относно действителната натовареност на РС-Козлодуй и е приел, че не може да споделено възприетото от решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на разглеждане на делото на ищеца РС-Козлодуй не е бил съд с висока натовареност. В обобщение ОС-Враца е приел, че не е налице нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за ангажиране обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ е отхвърлен. При тези мотиви на въззивния съд, съставът на ІV ГО на ВКС намира, че обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, както поддържа касаторът. От съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е приложил закона в неговия обратен смисъл, нито да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Поставените от касатора правни въпроси удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, поради което отсъства допълнителното селективно основание, на което той се позовава. Действително, според практиката на ВКС натовареността на съответната съдебна инстанция, както и периодите на съдебните ваканции, са ирелевантни за преценката дали следва да се ангажира отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, но даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на тази практика. Съставът на ОС-Враца също е посочил, че отговорността на държавата не е обусловена от конкретните причини за отделните забавяния и от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни или не за забавянето. От установения по делото обективен факт - отсъствие от работа на съдията-докладчик поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност-съдът е заключил единствено, че това прави некоректно и неточно сравняването на развитието на конкретното производство с това по останалите серийни дела. Въззивният съд е съобразил практиката на ЕСПЧ, според която при преценка на критерия „поведение на компетентните органи“ се прави разграничение между ситуация на хронична претовареност на съдилищата, когато държавата е отговорна за забавянето на делата, и внезапно или временно натрупване на дела за разглеждане, за което държавата не отговаря. В съответствие с практиката на ЕСПЧ, според която обща продължителност на производството от шест години и два месеца за три инстанции, макар интервалите между някои заседания да са били значителни, в зависимост от интереса по делото, може да не ангажира отговорността на държавата за нарушение по чл.6 §1 от Конвенцията, се е мотивирал въззивният съд, приемайки, че конкретното дело не представлява значителен интерес за ищеца, доколкото не е свързано с лишаването му от правото на труд и получаване на трудово възнаграждение. Съобразил е и практиката на ЕСПЧ, според която дори и да е налице забавяне на производството, не е налице нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, при условие че общата продължителност на делото не е прекомерна предвид броя инстанции на производството. В този смисъл въззивният съд е взел предвид и практиката на ВКС, според която релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването на отделни съдопроизводствени действия е без значение. Възможно е общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна продължителност, както и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да няма нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО