Определение № 20 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по препирня между Административен съд – София-град /АССГ/ и Административен съд - Плевен относно подсъдността на спора, заявен с исковата молба на М. Георгиев срещу Административен съд - Варна. Предявеният иск е за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, възникнали вследствие на допусната забава в постановяването на решение по адм. дело № 1066 по описа на Административен съд – Варна за 2021 г., с предмет отделна искова претенция на М. Георгиев срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието. Първоначално с иска е сезиран АССГ, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Извел е правно основание на предявената претенция по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, обуславяща извод за характер на производството по реда на АПК и подсъдност на спора на административните съдилища. Припознал е Административен съд - Плевен за местно компетентен, черпейки аргументи от разпоредбите на чл. 135, ал.2, изр.1 АПК във вр. чл.7, ал.1 ЗОДОВ, и с определение № 1314/05.02.2024 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. № 864 по описа за 2024 г. и е изпратил делото по подсъдност. Пред Административен съд - Плевен е образувано адм.д. № 176 по описа за 2024 г. и е дадена правна квалификация на иска по чл.2б ЗОДОВ, предвид изложените от ищеца твърдения за бездействие на съдебен орган да постанови съдебно решение в разумен срок. Съобразявайки правилото на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, което отнася споровете от такъв характер по компетентност към общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с определение № 696/19.02.2024 г. съставът на Административен съд - Плевен е прекратил производството и съобразно чл.135, ал.7 АПК е повдигал спор за подсъдност по чл.135, ал.5 АПК. Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Районен съд – Варна поради следното: Повдигналият препирнята съд е квалифицирал коректно искът като такъв с правно основание чл.2б ЗОДОВ и правилно е определил приложимият процесуалноправен ред за разглеждане на спора - този на ГПК. Цената на иска сочи на родовата компетентност в районните съдилища при действието на чл. 103, във вр. чл.104, т.4 ГПК. За преценка на местната подсъдност по спора е дължимо прилагане на специалното правило на чл.7, ал.1 ЗОДОВ, което предоставя избор на ишеца да сезира съда по мястото на увреждане или съда по неговия настоящ адрес. В случая М. Георгиев е изоставил даденото му право, адресирайки претенцията си до трети съд – АССГ. При такова процесуално поведение местната подсъдност следва да се концентрира според твърденията в исковата молба, сочещи за място на увреждане седалището на съдебния орган, просрочил дължимия правораздавателен акт. Спорът е родово и местно подсъден на Районен съд – Варна и на този съд следва да се изпрати делото за разглеждане и решаване. Воден от горното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,