Определение № 326 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №728 от 28.06.2021 г. по гр. дело №209/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 24.07.2020 г. по гр. дело №11667/2019 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. А. А., със съдебен адрес – [населено място], 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че ищцата е била привлечена като обвиняема за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда до 6 години лишаване от свобода, и че общата продължителност на наказателното производство от 12 години е извън разумните срокове. Продължителният период на наказателното преследване е обстоятелство, съществено утежняващо степента на увреждане при определяне размер за обезщетяване на всички вреди, търпени от репресираното лице, включително за нарушение на чл.6, § 1 от Конвенцията. При реализиране на предпоставките по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, по който фактически състав, прокуратурата е органът легитимиран да представлява държавата за вреди от незаконно повдигнато обвинение, и предвид принципа за пълно обезщетяване на всички вреди в причинна връзка с обвинението, за отговорността на процесуалния субституент е без значение в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне и от действията на кой орган. Характерна особеност за разглеждания казус е и обстоятелството, че за ищцата няма данни за други наказателни производства, респ. предишни осъждания, поради което може обосновано да се приеме, че тя като лице, което не е било обект на наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и притеснения в един значително по-завишен аспект. Тези по-силни по интензитет неблагоприятни изживявания се установяват и от събраните гласни доказателствени средства – влошено емоционално състояние вследствие на опасенията и страха от осъждане, допълнително утежнено от факта, че е майка на четири деца, на които дължи грижи и издръжка, обтегнати отношения с родители, на които разчита за трите си деца и подронване на родителския й авторитет пред тях. Ищцата е била изключително притеснена от реакцията на колеги и приятели, чувствала се е изолирана и дистанцирана от хората, с които до този момент е общувала, налагало се да сменя квартири, изпаднала в положение на финансови затруднения и търпяла негативи от статуса си на обвиняемо лице, дори след като се преместила в друго населено място с новия си партньор. Преживеният стрес безспорно е рефлектирал неблагоприятно на общото й психическо и физическо състояние, но в същото време няма други доказателства /освен свидетелските показания/ в това число и медицински документи, които да аргументират, че влошаването на здравето е единствено и само пряка последица от наказателното производство. Не може да се приеме с категоричност, че всички описани от свидетелката житейски несгоди на ищцата – трайните финансови затруднения, включително след преместването й в друго населено място, респ. в друга държава, така и проблемите с партньора /с когото се е обвързала години след повдигане на обвинението/ и раздялата им, се намират в пряка причинна връзка с наказателното производство. Справедлив паричен еквивалент за претърпените морални страдания е сумата 15 000 лв. Ответницата по касационната жалба С. А. А. със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Претендират се деловодни разноски. Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №728 от 28.06.2021 г. по гр. дело №209/2021 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1500 лв. деловодни разноски, прпедставляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.