Определение № 155 от 27.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 2140/2012 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Военно-апелативния съд, направено с определение от 16.11.2012 г. за преценка на основанията за промяна на функционалната подсъдност по чл.43, т.2 НПК. В посочения съдебен акт е акцентирано на обстоятелството, че пострадалите от инкриминираното престъпление по чл.286, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК – Д. Д., В. С. и М. Б. са прокурори във Военно-апелативна прокуратура. Развиват се и съображения за приложимост на процесуалноправната норма на чл.35, ал.3 от НПК и компетентност на Софийски градски съд да разгледа наказателното дело, с оглед отразеното в обвинителния акт, че подсъдимият майор И. Г. /прокурор във Военноокръжна прокуратура-София/, в качеството си на магистрат е лице с имунитет. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура, мотивира позиция за липса на очертаните в чл.43, т.2 от НПК условия за определяне на друг, равен по степен съд. Върховният касационен съд на РБ в рамките на правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство по нохд №206/2012г. на Софийски военен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. И. Г. за извършено престъпление по чл.286, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. В хода на подготвителните действия за провеждане на открито съдебно заседание определеният съдия-докладчик се е отвел от разглеждане на наказателното дело с аргументация за установени факти, предпоставящи правоприлагането на процесуалната норма на чл.43, т.2 от НПК. Подсъдимото лице е бил прокурор във Военноокръжна прокуратура-София и при изпълнение на служебните си задължения е имал ежедневни контакти със съдиите от компетентния първоинстанционен съд. С определение №107 от 23.07.2012г. ВКС, трето наказателно отделение, по чнд №1411/2012г., е изпратил материалите по делото за разглеждане от Военен съд – Пловдив. С разпореждане №545 от 10.08.2012г., по нохд №314/2012г., Пловдивски военен съд, на основание чл.249, вр.чл.248, ал.2, т.3 от НПК, е прекратил съдебното производство за допуснати съществени процесуални нарушения и го върнал на прокурора за надлежното им отстраняване. Постановеният съдебен акт е атакуван от представителя на обвинителната власт, по предвидения в чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК ред, пред Военно-апелативния съд на Република България. С определение №25 от 16.11.2012г., по чнд №56/2012г., състав на оправомощения да разгледа делото въззивен съд е констатирал основания за правоприлагане на чл.35, ал.3 НПК и чл.43, т.2 НПК, и изпратил наказателното дело на ВКС за произнасяне. Конкретиката в разглеждания казус обосновава неотносимост на чл.35, ал.3 от НПК, при преценка на подсъдността на настоящото дело. Систематическото място на визираната процесуалноправна разпоредба сочи на приложението й при общата родова подсъдност по чл.35 от НПК, извън обсега на която са особените правила за разглеждане на подсъдните на военните съдилища наказателни дела /чл.396 от НПК/. В съответствие с установеното в доктрината и практиката принципно положение, че предписанията, лимитиращи специалната компетентност на съдилищата изключват правоприлагането на тези за общата родова подсъдност, и при съблюдаване на очертания в чл.396 от НПК, вр.чл.262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ нормативен регламент, повдигнатото срещу прокурор - майор И. Г. обвинение по чл.286, ал.1, вр.чл.26 от НК е внесено за разглеждане във военен съд. Аргументи в подкрепа на формираното заключение се съдържат и постановеното, при условията на чл.43, т.2 от НПК определение №107 от 23.07.2012г. на ВКС, трето наказателно отделение, по чнд №1411/2012г., което би било ревизирано при възприемане на изложените в обстоятелствената част на акта на Военно-апелативния съд съображения. Недопустимо е и правоприлагането на разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК, предвиждаща процесуална възможност, в рамките на предоставените на ВКС правомощия, за промяна на определената от закона местна или функционална подсъдност, чрез изпращане на делото за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд. Съдебният район на Военно-апелативния съд като въззивна инстанция обхваща цялата територия на Република България, при разглеждане на наказателни дела, подсъдни на военните съдилища. При съществуващи съмнения в безпристрастността на съдиите, предпоставящи отвеждането им по чл.29, ал.2 от НПК и невъзможност за формиране на състав, за обезпечаване на обективност при реализиране на правосъдието, в контекста на изискуемите се от чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи гаранции, следва да се приложи очертания в чл.100, вр.чл.227 от ЗСВ ред за командироване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение