Чл. 248 НПК
Наказателно-процесуален кодекс
Глава деветнадесетаРаздел І Предаване на съд" се заличава - ДВ, брin forcecited by 1,989 decisions
В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси:
подсъдно ли е делото на съда;
има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
взетите мерки за процесуална принуда;
искания за събиране на нови доказателства;
насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него;
налице ли са основания за обединяване или разделяне на делото.
Съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в производството.
В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.
В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
След изслушване на прокурора и лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2 съдът се произнася с определение, с което:
прекратява съдебното производство;
прекратява наказателното производство;
спира наказателното производство;
насрочва делото и уведомява явилите се лица, когато не са налице основания за разглеждането му по реда на глава двадесет и седма, глава двадесет и осма и глава двадесет и девета или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт;
може да отдели материалите за подсъдим, който не се е явил и за който не е приложима разпоредбата на чл. 269, ал. 3, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина;
може да отдели материалите за подсъдим, изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или който има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство, в отделно дело, което се разпределя на нов съдебен състав, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина;
може служебно или по искане на някоя от страните да приложи разпоредбата на чл. 41.
Определението се обявява в разпоредителното заседание.