Определение № 236 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. М. Д. чрез адвокат Н. Д. против въззивно решение на С. окръжен съд № 73/8.09.2010 г., постановено по гр. д. № 172/2010 г., с което е отменено решение на Тутракански районен съд № 81/25.05.2010 г. по гр. д. № 528/2009 г., с което са уважени обективно съединените искове на В. М. Д. против О. „Д.”,[населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и е постановено друго решение, с което исковете са отхвърлени. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на противоречивите решения, постановени от двете предходни по делото инстанции, като поддържа, че неговият случай е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-основание за допускане на обжалването пред ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението съдържа оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила /необсъдени в цялост събрани по делото доказателства/, нарушение на материалния закон /дисциплинарното уволнение е в разрез с всички законови изисквания, посочени в КТ; не e пропуснат двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за обжалване на заповедта/. За ответника по касация О. „Д.” – Т. не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е постановил обжалваното решение, като е констатирал, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предявен след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ при наличие на направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е посочил, че главният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е следвало да се предяви в двумесечен срок от връчването на заповедта за уволнение, а именно до 23.08.2009 г., а исковата молба е подадена на 10.12.2009 г. На това основание исковете са отхвърлени от въззивния съд без разглеждане на спора по съществото му. От страна на касатора не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с допустимостта на касационното обжалване. Не е посочен правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване само на това основание без да се налага обсъждане на останалите изисквания на процесуалния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение