Определение № 37 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 141/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България /РБ/ молба с вх. № 5814 от 12.12.2022 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 189 от 18.10.2022 г. по в. гр. д. № 20224300500328/2022 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение № 99 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 172/2022 г. на РС – Тетевен, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. О. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди по незаконно обвинение в престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5 вр. с чл. 20 НК, по което е постановена оправдателна присъда по в.н.о.х.д. № 484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч. Молителят поддържа, че след влизането в сила на горепосоченото решение, с решение № 50147 от 24.11.2022 г. по н.д. № 611/2022 г. на ВКС, образувано по реда на Гл. 33 НПК, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на Главния прокурор, е отменена оправдателната присъда по в.н.о.х.д. № 484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, възобновено е производството по в.н.о.х.д. № 484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна е поискал е било обусловено от задължителната сила на оправдателната присъда по в.н.о.х.д. № 484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, която е отменена по реда за възобновяване на наказателни производства по Гл. 33 НПК. Моли горепосоченото влязло в сила решение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира и искане на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 189 от 18.10.2022 г. по в. гр. д. № 20224300500328/2022 г. на ОС – Ловеч, при съобразяване с разпоредбата на чл. 391, ал. 4 ГПК, според която държавните учреждения не дължат държавни такси и обезпечения. Осъществена е процедурата за връчване на препис, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, ответникът по молбата за отмяна - М. О. М. не подава писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Тя обаче не съдържа изложение на обстоятелства, относими към основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, вкл. досежно соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 или чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и по нея ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна /т. 13 от Постановление № 2/77 на П./. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, не съдържа изложение на обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. На това основание може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. В настоящия случай, изложените твърдения са, че влязлото в сила решение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, чиято отмяна се иска, е основано на влязла в сила оправдателна присъда по в.н.о.х.д. № 484/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, която е отменена от ВКС по реда за възобновяване на наказателни производства по Гл. 33 НПК с решение № 50147 от 24.11.2022 г. по н.д. № 611/2022 г. на ВКС. С последното решение, както твърди и молителят, е възобновена висящността на наказателното производство от въззивната му фаза, като делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поради това, макар процесната оправдателна присъда да е отменена, все още няма окончателно произнасяне на наказателния съд по процесното обвинение в престъпление, респективно липсва произнасяне, че то не е незаконно. Само в последния случай, при постановяване на осъдителна присъда при новото разглеждане на наказателното дело, би била осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят не е изложил твърдения за настъпили факти, относими към основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, респективно, че при новото гледане на наказателното производство след възобновяването по Гл. 33 НПК, е постановена осъдителна присъда вместо отменената оправдателна такава, при което молбата за отмяна е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане. Доколкото искането за спиране по чл. 309, ал. 1 ГПК би могло да е основателно само при допустима молба за отмяна, то по настоящото дело последното следва да бъде оставено без уважение. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение