Определение № 82 от 27.01.2011 г. на ВКС, III г. о., ГК

Производството е по по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение № 430 от 17.05.2010г по гр.дело № 189/2010г. на С. апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на С. градски съд от 15.02.1010г по присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, по иск на В. Й. В. на основание чл. 2 ал.1,т.1 и 2 от ЗОДОВ .В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че С. апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване. Разрешението, дадено във връзка с индивидуалното определяне на обезщетението за вреда от незаконно обвинение се изтъква като противоречиво решаван въпрос, тъй като съдилищата не са изградили трайни и единни критерии за определяне размера на обезщетенията. При сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията се определят при големи различия ,което сочи на противоречиво тълкуване и прилагане на чл. 52 от ЗЗД. В обосновка се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложено е решение №29 от 30.01.2009г по гр.д.2496/08г на І г.о на ВКС, по което за вреди, произтекли на същото основание предвид обвинение в тежко умишлено престъпление, комулирано със задържане под стража повече от една година, е потвърдено присъждане на обезщетение от 5 000 лева. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решение на Върховния касационен съд ,произнесето по иск на основание чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ, в ето при безспорно установени предпоставки за отговорност на П. размерът на обезщетението е определен съобразно конкретния случай, при изследване на релевантните за това обстоятелства и видно от мотивите на приложеното решение №29 от 30.01.2009г по гр.д.2496/08г на І г.о на ВКС,при определянето на размера на обезщетението решаващо е съобразен факта, че ищецът е бил оправдан само за част от подигнатите обвинения( по чл. 339 ал.1 вр. чл. 20 от НК) ,тъй като спрямо него в сила е останала присъда за престъпление срещу личността по чл. 116 т.9 вр. с чл. 20 от НК .В настоящия случай ищецът В. Й. В. е бил изцяло оправдан по повдигнатото обвинение в умишлено убийство (чл. 116 ал.1 вр. чл. 115 от НК),друго обвинение не му е повдигано. Ето защо приложеното решение №29 от 30.01.2009г по гр.д.2496/08г на І г.о на ВКС не обосновава довод за противоречиво разрешен правен въпрос, същото е постановено при други факти и не се касае нито за разлика в критериите, нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Преките вреди, злепоставящият характер на обвинението в тежко умишлено престъпление спрямо невинен човек и засягането на неимуществената сфера са съобразени и обсъдени в обжалваното решение при изтъкването на конкретните, установени по делото обстоятелства, в съответствие с константната за тези дела практика на Върховния касационен съд.Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 - 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания на П. за несправедливо завишено обезщетение. Атакуваното решение не поставя спорна проблематика по чл. 52 от ЗЗД, тъй като въззивният съд е приложил указаните в задължителната практика критерии при определяне на обезщетението по размер. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.