Определение № 3803 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2024 г.
ВАСШесто отделение01.04.2024reporting judge Николай Гунчев
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. Радев против Определение № 824 от 24.01.2024 г., постановено по административно дело № 351/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2815/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Grounds
Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Радев от гр. София, чрез пълномощника адв. М. Сълова, против Определение № 824/24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 351/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) оставена без разглеждане жалбата на Радев, с която се иска отмяна като незаконосъобразна на Заповед № РД-04-02 от 08.01.2024 г., издадена от Д. Беличев – европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ); 2) оставено е без разглеждане искането за спиране на изпълнението на същата заповед; 3) жалбата на Радев е изпратена на Районен съд – София за разглеждането й по реда на чл. 357 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ, във вр. с чл. 96 от КТ; 4) производството по делото е прекратено. По подробно изложени в частната жалба съображения се поддържа становище за неправилност на атакуваното определение. Изложено е, че процесната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила е изпратена за разглеждане от Софийския районен съд. Иска се отмяна на определението и разглеждането на депозираната жалба да се извърши в производството по обжалване на индивидуален административен акт в АССГ при спазване на нормите на АПК. Ответната страна в срока по чл. 232 от АПК не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за недопустима. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Р. Радев, против Заповед № РД-04-02 от 08.01.2024 г. на Д. Беличев – европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от ЗСВ, с която са определени спечелилите конкурса за длъжност „Прокурорски помощник“ в Администрацията на европейските делегирани прокурори – 7 щатни бройки. Съдът е изложил, че заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за администрация на европейските делегирани прокурори и съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника прокурорските помощници се назначават след конкурс, проведен по ред, установен в Правилника, ЗСВ и КТ. След анализ на приложимите правни норми АССГ е достигнал до извод, че при организиране и провеждане на конкурса европейският делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от ЗСВ действа в качеството си на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, а не като административен орган, което обуславя приложение на трудовоправните разпоредби и защитата на правата и интересите на жалбоподателя следва да се проведе по ред на КТ, а не по АПК. Поради горното жалбата на Р. Радев е изпратена за разглеждане на Софийския районен съд по реда на чл. 357 от КТ във връзка с чл. 245 и чл. 248 от ЗСВ, във връзка с чл. 96 от КТ. Настоящият тричленен съдебен състав съобрази, че съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение не прегражда развитието на производството, защото с него делото е изпратено по подсъдност на друг съд, и не подлежи на инстанционен контрол, въпреки неточните указания на първоинстанционния съд в тази насока. Освен тези аргументи следва да се има предвид, че ако Софийският районен съд приеме, че спорът не му е подсъден, на основание чл. 135, ал. 6 от АПК може да повдигне спор за подсъдност и да го изпрати на смесен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, който да определи компетентния съд. Налице е основание за недопустимост по чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК – частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство трябва да се прекрати. За пълнота следва да се уточни, че първоинстанционният съд е изложил мотиви досежно предмета на делото, които характеризират спора като гражданскоправен и съобразно правилата за родовата и местна подсъдност е изпратил така образуваното дело на съответния според АССГ компетентен съд, в случая Софийския районен. В процесното определение липсват доводи на съда, които да обуславят недопустимост на жалбата срещу процесната заповед и на искането за спиране на изпълнението й, въпреки непрецизните първи два диспозитива в този смисъл, с които се оставя без разглеждане жалбата на Радев и искането му за спиране на изпълнението на заповедта. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Cited provisions
17- чл. 135, ал. 6 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 215, т. 4 АПК
- чл. 229, ал. 1 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 139, ал. 1 ЗСВ
- чл. 248 ЗСВ
- чл. 357 КТ
- чл. 96 КТ
- чл. 1
- чл. 139, ал. 1
- чл. 213, ал. 7
- чл. 245
- чл. 357
- чл. 44, ал. 2
- чл. 46, ал. 1