Определение № 847 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. - Н. от [населено място] срещу решение от 28.10.2010 год. по гр.д. № 6334/2010 год. на СГС, II Г отд., с което след като е отменено решението на Софийски районен съд по гр.д. № 2572/2009 год., е постановено ново решение, с което предявените от нея срещу [фирма] искове по чл. 344,ал.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ, са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение ,с което предявените искове да бъдат уважени. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.З ГПК. Ответникът по касация [фирма], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Не са налице обаче предвидените от закона условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В представеното изложение като материалноправен въпрос е посочен този за приложимостта на императивната правна норма на чл. 193 КТ. Според касаторката този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Счита, че с постановеното решение въпросът за приложението на чл. 193 КТ е решен в противоречие с представените с касационната жалба решения.Последното предполага касационното обжалване да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Без да се формулира конкретен правен въпрос касаторката счита, че касационното обжалване следва да се допусне и на осн. чл. 280,ал.1,т.З ГПК доколкото произнасянето на ВКС по подадената касационна жалба ще има значение за точното приложение на закона както и за развитие на правото. Това основание / по чл. 280,ал.1,т.З ГПК/ не следва да се обсъжда поради липса на правен въпрос с оглед на който неговото наличие или липса да се преценява. Същевременно основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 КТ по въпроса относно приложимостта на нормата на чл. 193 КТ, не е налице. С обжалваното въззивно решение този въпрос е решен в съответствие с трайната практика на ВКС, а именно прието е ,че нормата на чл. 193 КТ е императивна и неизпълнението на вмененото с нея задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да вземе писмените му обяснения, е достатъчно основание дисциплинарното уволнение да бъде отменено.Прието е обаче, че в случая това задължение е изпълнено като от ищцата е било поискано писмено обяснение, което тя е депозирала пред изпълнителния директор на дружеството ответник като орган на дисциплинарната власт. С оглед на това съдът е приел, че при извършеното дисциплинарно уволнение нормата на чл. 193 КТ е била спазена. По посочения правен въпрос така постановеното решение не се явява в противоречие с представеното Р № 1112 от 19.10.1999 год. по гр.д. № 759/1998 год. на ВКС, III г.о. Другото представено с касационната жалба Р № 966 от 23.05.2008 год. по гр.д. № 557/2008 год. на Районен съд [населено място] няма отбелязване, че е влязло в сила, поради което не представлява част от съдебната практика. С оглед на това същото не следва да се обсъжда във връзка с критерия противоречива съдебна практика. По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.