Определение № 170 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1330/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. „Пътна инфраструктура”О. пътно управление В. Търново, представлявано от изпълнителния директор Кълчишков,чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Р. против въззивно решение № 241 от 16.07.2010г. по гр.д. № 686/2010г.на Окръжен съд Велико Търново,с което е отменено решение № 473 от 18.05.2010г. по гр.д.№1091 по описа за 2010г. на Районен съд Велико Търново в частта,в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над сумата от 1 394.58лв.до 3 379.20лв.и вместо това е постановил друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпроса за съдържанието на понятието „квалификация” по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ-като един от критериите за осъществяването на подбор при уволнение поради „съкращение в щата”. Позовава се на две решения/без задължителен характер/на ВКС. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с която се оспорва и допустимостта, и основателността й. Също се позовава на решения/четири/ без задължителен характер на ВКС Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да приеме,че извършеното уволнение е незаконно, въззивният съд се е мотивирал с извод,че извършеният от работодателя подбор е в нарушение на законоустановения критерий,изискващ на работа да бъде оставен работникът или служителя с по-висока квалификация.Според въззивния съд – ищцата е с по-висока квалификация,тъй като „притежава минимално необходимото за длъжността „главен специалист-счетоводител”образование/средно икономическо/,а предпочетената и оставена на работа служителка,която също е със средно образование- е с квалификация- търговски работник. С оглед така изложените мотиви,следва да се приеме,че поставеният въпрос –за съдържанието на понятието „квалификация” по смисъла на чл.329 ал.1 от КТ е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда.Наведеното от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-не следва да се разглежда,защото съществуващото противоречие в практиката относно критериите,по които следва да се извършва подбора и тяхното съдържание - вече е разрешено с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например решение с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на ІІІг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на ІVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д.№581/09Г.на ІІІг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на ІVг.о./ Съгласно тях- от двата законоустановени критерии-единият /квалификацията/ е обективен,а другият/качество на работата/ е субективен Съдебният контрол е само за това дали преценката е направена от страна на работодателя,дали тя е именно въз основа на посочените в чл.329 ал.1 от КТ критерии и дали не е допусната злоупотреба при оценяването на тези показатели. Самата оценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол,ако не са налице данни за недобросъвестно упражняване на правата от страна на работодателя. Постановеният въззивен акт е в противоречие с така установената- към настоящия момент- съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение