Определение № 737 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място], срещу решение №17 от 07.01.2015г по гр.дело № 1993/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3407 от 30.06.2013г на ВРС ,в частта по оспорвания от Прокуратурата размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т.3 ЗОДОВ, определен на 8 000лв., във връзка с повдигнато на обвинение спрямо ищеца К. Г. Д. за престъпление по чл. 309 ал.1 НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК от страна на Прокуратурата се посочва, че е произнесен процесуалния въпрос за задължението на съда да обоснове причинно- следствената връзка с обвинението, за което е постановена оправдателна присъда. Сочи се противоречие с указанията по т. ,т.11 от ТР №3/22.04.2005г по т.д №3/2004г ОСГК. Като материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД се посочва прилагане принципа на справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Изтъква се противоречие с т.ІІ на ППВС №4/ 23.12.1968г и т.11 от ТР по т.д №3/2004г на ОСГК заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа, при определяне на обезщетението по размер .Като основание и по двата свързани въпроса са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, по второто основание се изтъква единствено съображението, че чл. 52 ЗЗД и свързания с него принцип на справедливост има съществено значение за точно прилагане на правото. В отговор ответникът по жалбата К. Г. Д.,чрез адв. Н. Ч. (ВАК) изтъква липсата на разрешен в противоречие с установената практика правен въпрос. Размерът от 8000 лева също не противоречи на практиката, даже е занижен. Съдилищата са обосновали причинната връзка. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1, или т. 3 от ГПК, по правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект. Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен, свързан със съображенията на съда по делото предвид установеното в процеса и конкретно приетото от съда в мотивите, за да намери обосновка доводът за противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г, или ТР№3/2005г на ОСГК при определено обезщетението по справедливост. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като този извод бъде и мотивиран с установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства. Въззивният съд е изложил мотиви във връзка с обстоятелствата по делото, същите са изчерпателно изследвани в насоките, указани в ППВС №4/23.12.1968г и ТР №3/2005г на ОСГК .Както е изтъкнато в решаващите мотиви на съда, наказателното преследване е продължило година и четири месеца при обвинение в извършване на престъпление по чл. 309 ал.1 НК като се касае се ищец на 27 годишна възраст, началото на кариерното си израстване, завършил военен университет с добри перспективи за развитие, който не е имал никакви отрицателни противообществени прояви и се е ползвал с авторитета на човек, който не нарушава закона. При тези обстоятелства е отчетен в конкретна степен злепоставящият характер на обвинението, на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия, това, че е препятствано кариерно развитие и възможности за професионална реализация. Също така въззивният съд е изследвал отражението на незаконните действия не само върху психиката, самочувствието и здравето ищеца, но и върху възможностите му за работа с оглед образованието и подготовката, която е имал, обсъждайки в тази връзка доказателствата, основавайки се на логиката при възката между фактите. Така по кръга въпроси, свързани с изясняването на фактическия състав на отговорността, включително по отношение на причинно-следствените връзки и прилагане критирия на чл. 52 ЗЗД ,е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 от 2010г., гр.д№ 1650/2009г., ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009, ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр. д.№951/2010, ІІІ г.о и реш.№ 149 от 2011г., гр. д.№574/10г ІІІ г.о ), на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Въззивният съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер Преценяван е злепоставящият характер на обвинението, срокът и интензитета на процесуалната принуда, личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка - както са били доказани .Преценката е намерила място в мотивите на обжалваното решение, обективирана по изискуемия начин. Оплакването за липса на изводи, изследване ,или обосновка на причинно-следствените връзки между действията на Прокуратурата и вредите не е довело до формулирането на конкретен правен въпрос в изложението, който да е разрешен в противоречие с указанията по цитираните по т.3,т.11 от ТР №3/22.04.2005г. по т.д №3/2004г ОСГК. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по общо формулирани въпроси, изяснени в установена и задължителна за съдилищата съдебна практика във връзка с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.