Определение № 442 от 14.09.2011 г. на ВКС по д. № 429/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №7349/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Г. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ – отменено е дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „продавач Г.” и той е възстановен на предишната работа при ответника. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Сочи, че по въпроса: как следва да се индивидуализира дисциплинарното нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за да отговаря на изискването по чл.195 от КТ, въззивното решение противоречи на ППВС №6/59 г.,т.29. В постановлението е указано, че от значение са фактите, посочени в уволнителната заповед, а не цитираният законов текст; ако в заповедта за уволнение не са изложени фактите, послужили като основание за уволнението, вземат се предвид тези, за които страните не спорят, че са послужили за такова основание; когато в заповедта не са изложени фактите и страните не спорят за тях, от значение са тези, които съответстват на посоченото в заповедта правно основание. Постановлението е прието при действието на КТ от 1951 г., отм. В обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията за съдържание по чл.195, ал.1 от КТ – не е описано конкретното нарушение на тр. дисциплина, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя. Не става ясно кога и къде е извършено и какви са признаците му от обективна и субективна страна, за да се прецени дали са осъществени като предпоставка за налагане на дисциплинарното наказание и респ. - за да се защити работникът при оспорването му. Изискването за посочване на нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци / това може да стане и чрез препращане към друг акт на работодателя, с който работникът е бил запознат към момента, в който са му поискани обяснения/ е императивно, а неизпълнението му – достатъчно за незаконност на уволнението. Със заповедта за уволнение от 30.09.09 г. на ищеца е наложено наказание дисциплинарно уволнение на осн. чл.190, ал.1,т.6 от КТ. Заповедта е мотивирана така: „Фактическите обстоятелства, свързани с извършеното нарушение са: лицето Ст. Г. е злоупотребил с доверието на работодателя... Мотивите за налагане на наказанието са: лицето злоупотреби с доверието на работодателя и при покана да даде обяснения за поведението си, не даде такива”. При тези данни изводът на ГС, че заповедта не е мотивирана съобр. императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ, което води до незаконност на уволнението е съответен на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – Р №195/10 г. по гр.д. №698/09 г. на трето г.о., №201/10 г. по гр.д. №38/10 г. на четвърто г.о. и др. ППВС №6/59 г. е прието при действието на отменения КТ от 1951 г. Разпоредбите на чл.130 и чл.131 от него не съдържат задължителни изисквания за съдържание на писмената заповед за уволнение, каквито са въведени с чл.195 от КТ от 1986 г.. Затова указанията в това постановление, на които се позовава касаторът са загубили значение при действието на новия КТ и не обосновават противоречие по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.