Определение № 60 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3537/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпило е искане от касатора „Коловаг“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. Й., чрез юрк. К. Д.-П., за връщане на внесено по сметката на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на решение № 231 от 29 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 396/2020 г. по описа на окръжния съд в гр.Пазарджик. В заявлението се сочи, че с определение на касационния съд не е допуснато касационното обжалване, поради което спорът е окончателно разрешен. Със заявление от ответника в касационното производство Н. К. Б., с адрес в [населено място], обл. Пазарджик, представляван от адв. С. М., се сочи, че молбата е основателна, тъй като дружеството е изпълнило доброволно задължението си по влязлото в сила решение на въззивния съд, включително със законните лихви и съдебните разноски. С определение № 311 от 27 август 2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2520/2020 г. по описа на IV г.о., ВКС, е спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 231 от 29 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 396/2020 г. по описа на окръжния съд в гр.Пазарджик в частта му по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. С определение № 426 от 27 май 2021 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационното обжалване на въззивното решение. Сумата от 6581,90 лева, внесена като обезпечение, е налична по специалната сметка за обезпеченията на ВКС, удостоверено от счетоводството на касационния съд. При това положение е основателно искането на молителя за превеждане на сумата за обезпечение по посочената от него сметка, тъй като вземането на ищеца по влязлото в сила осъдително решение е удовлетворено. Воден от изложеното, съставът на IV г.о., ВКС,