Определение № 285 от 25.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2413/2017 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на М. Н. А.-Б. за изменение на определението по делото в частта, с която са присъдени разноски. Молителят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и желае да бъде намалено до минималния размер. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по искове за отмяна на уволнението, възстановяване на молителя на предишната работа и осъждане на работодателя да му заплати 22 501,80 лв. обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. В този случай минималното възнаграждение за защита по частна жалба съгласно чл.7, ал.1, т.7 във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равно на една трета от 1965,06 лв./1205,06 за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по 380 лв. за двата иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ/, или 655,02 лв. За двете частни жалби, съединени в едно производство, минималното възнаграждение възлиза на 1 310,04 лв., а присъденият размер от 3027,62 лв. е само три пъти по-висок. Няма обаче основание за намаляването на възнаграждението до този минимум, тъй като присъденият размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на защитата срещу двете частни жалби. Частният жалбоподател е формулирал подробни основания за допускане на касационно обжалване и освен това е въвел и фактически твърдения. Това е наложило защитата да подаде обстоятелствен отговор срещу правните доводи и да събере доказателства, опровергаващи твърдените факти. Ето защо положеният от пълномощника на ответното дружество труд надхвърля значително минималните критерии за необходимата грижа и адвокатското възнаграждение не следва да бъде намалено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение