Определение № 598 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 589/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. П. от АК-С. срещу определение № 168 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното касационно определение, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото поради недопустимост на касационната жалба на [фирма], тричленният състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е приел, с нея се обжалва решението на въззивния съд в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. М. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ сумата от 1650 лв. и тъй като цената на този иск е под 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, а касационната жалба е депозирана на 21.01.2011 г., същата е изключена от обхвата на касационния контрол. Определението е неправилно. В случая касационната жалба е депозирана срещу въззивно решение № 5930 от 14.12.2010 г. по гр.д. № 10334/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което е отменено решението от 27.05.2010 г. по гр.д. № 55025/2009 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и този иск е уважен в размер на сумата от 1650 лв. със законните последици, като в останалата му част, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 004/9.10.2009 г., с която управителят на [фирма] е прекратил трудовото правоотношение на П. М. Д. на основание чл. 325, т. 9 КТ първоинстанционното решение е потвърдено, т.е. обжалва се изцяло решението, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 ГПК. Тези искове са предявени при условията на обективно съединяване, като от изхода на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК, се обуславя и решението по паричния иск за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. При това положение, в случай на предявяване на искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ при условията на обективно съединяване и касационно обжалване на съдебното решение изцяло, размерът на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ не може да бъде преценяван по формалния критерий на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо обжалваното определение, с което е прието, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е с цена под 5 000 лв. и е прекратено производството по делото, е неправилно и следва да бъде отменено като делото върнато на тричленния състав на Четвърто гражданско отделение за произнасяне по критериите за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,