Определение № 10343 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9819/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., против определение № 3411/15.08.2025 г., постановено по адм. дело № 238/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Стара Загора е образувано по предявен от И. Г. П. иск против Административен съд -Бургас с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от решение № 406/23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 226/2022 г. по описа на АС - Бургас, с което несправедливо и незаконосъобразно - в нарушение на чл. 286 ЗИНЗС е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. С атакуваното определение съдът е преценил иска за процесуално недопустим и е оставил без разглеждане исковата молба на П.. За да постанови този краен резултат съдът е приел, че в исковата молба не е посочено нито едно нарушение на правото на Европейския съюз, което да е допуснато с постановяване на решение № 406/23.03.2022 г. по адм. д. № 226/2022 г. по описа на АС - Бургас в частта му за разноските. Посочил е, че имуществената отговорност на държавата от правораздавателна дейност на съдилищата е сведена единствено до вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Прието е, че след като в исковата молба не е посочена правна норма от ПЕС, на която да противоречи присъждането на възнаграждение за юрисконсулт с окончателен съдебен акт, имащ характера на определение, то предявеният иск не може да бъде квалифициран под правното основание чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, с оглед което е приел искът за недопустим. Във връзка с определение № 7494/08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6660/2025 г. по описа на ВАС, първоинстанционният съд е посочил, че за отстраняване на нередовността на исковата молба, констатирана от ВАС, на П. са дадени указания, връчени редовно на 05.08.2025 г., като е предупреден за последиците - прекратяване на съдебното производство. Въпреки това в периода от 05.08.2025 г. до 12.08.2025 г. той не е отстранил нередовностите във връзка с дадените му указания. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. не се твърди. Както правилно административният съд е приел, в исковата молба не е посочено нито едно нарушение на правото на Европейския съюз, което да е допуснато с постановяване на решение № 406/23.03.2022 г. по адм. д. № 226/2022 г. по описа на АС - Бургас в частта му за разноските, т.е. с осъждането П. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Съгласно закона загубилата спора страна понася и разноските в процеса. Следователно, несъгласието на страната с постановеното от съда не води до неправилност на съдебния акт, съответно до нарушение на правото на ЕС от страна на съда. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят не посочва конкретни касационни основания за отмяна. От съдържанието на частната жалба не могат да се извлекат касационни основания, а единствено лични нападки към съдията докладчик по адм.дело № 238/2025 г. За да бъде разгледана частната жалба по същество тя трябва да съдържа конкретно посочени пороци – чл. 218, ал. 2 АПК. Касационната инстанция дължи служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон. В процесния случай П. въобще не е конкретизирал в какво се изразяват твърденията му за нарушаване на правата му. Поради това, определението е правилно. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение