Определение № 818 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 153/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Р. България чрез прокурор И. Х. М. от окръжна прокуратура – П. против въззивно решение № 550/24.11.2010 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 836/2010 г. в частта му, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата над 4000 лв. Излагат се доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон. Насрещната страна И. М. Марвиев чрез адв. М. И. К. от АК – П. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационното обжалване е недопустимо, като по същество излага съображения, че не са налице основания за допускане на обжалването. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като са приложени са и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора. По този начин са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: И. М. М. е предявил против Прокуратурата на Р. България иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение от 15 000 лв. – претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение. Плевенският районен съд е уважил иск до размера на 4000 лв. Въззивният Плевенски окръжен съд е изменил същото, като е присъдил по-голямо обезщетение – общо 10 000 лв. Приел за установено, че на 28.03.2005 г. И. М. е уведомен, че срещу него започва наказателно преследване за престъпление от общ характер – умишлено причиняване на средна телесна повреда. Предаден е на съд и е образувано нохд, което е прекратено на 02.10.2007 г., като делото е върнато на районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения. На 19.11.2007 г. е внесен нов обвинителен акт, по кото е образувано наохд през 2010 г.. Съдът е постановил оправдателна присъда, влязла в сила на 06.04.2010 г. Съдът, за да определи размера на обезщетението е отчел продължителността на наказателното преследване- повече от 5 години,, броя на насрочените открити съдебни заседания, възрастта на М. /студент по време на уличаването му/, чистото съдебно минало и установените притеснения, стрес и чувство за срам и неудобство от колеги и приятели на обвинения в престъпление М.. К. е приложил решение № 1207/04.11.2008 г. по гр.д. № 5502/2007 г. на Върховния касационен съд, ІV ГО, по което е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от Прокуратурата на Р. България в размер на 4 500 лв. Решението е постановено при сходни обстоятелства – повдигане на обвинение за умишлено престъпление – средна телесна повреда, продължителност на наказателното производство е около 4 години, което не е дало съществено отражение върху отношенията между ищеца и близките му. Подвигането и поддържането на обвинение са дали отражение най-силно върху психиката на пострадалия, като са създавали у него чувство за несигурност, притеснения за изхода му. Налице е противоречиво разрешаване по въпроса за размера на справедливото обезщетение по аналогични казуси, което е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът