Определение № 10 от 24.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 28/2011 г.

На 22.12.2010 г. Г. С. К. подал молба до Районен съд-гр.София с искане да бъде реабилитиран по присъдите, посочени в приложеното от него свидетелство за съдимост. С резолюция от същата дата съдия при СРС изпратил молбата на К. на Военния съд-гр.Сливен по компетентност. В СВС било образувано чнд № 4/2011 г. С разпореждане от 07.01.2011 г. съдия-докладчик при СВС на основание чл.44, ал.1 НПК прекратил производството по делото и изпратил същото на ВКС с оглед на правомощията по чл.44, ал.1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура писмено изразява становище за подсъдност в полза на СРС. Като съобрази горното и данните по делото, относими към разрешаване на поставения въпрос, ВКС, І-во наказателно отделение установи: СРС е действал недопустимо, като не е съобразил основни процесуални правила. Не става ясно поради какви причини по молбата на К. не е образувано производство по описа на СРС, доколкото само в неговите рамки, съдия-докладчик може да провери подсъдността по реда на чл.248, ал.2 НПК. Нещо повече, обективираната, в горния ляв ъгъл на молбата на К., резолюция не изпълва съдържанието на изискванията към съда при преценка наличието или не основания за промяна на подсъдността. Изобщо не е ясно как и на какво основание СРС е извел подсъдност в полза на СВС. Независимо от това, че не е бил надлежно сезиран, СВС е повдигнал спор за подсъдност, при съображения, изложени в обстоятелствената част на цитираното по-горе разпореждане. Данните за осъжданията на молителя, отразени в приложеното от него свидетелство за съдимост сочат, че по първото осъждане – по нохд № 356/96 г. по описа на СВС, той е реабилитиран по право при условията на чл.86, ал.1, т.1 НК. Поради това са настъпили последиците, ясно заявени в чл.85 НК – осъждането е заличено, като са отменени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Реабилитацията по право настъпва по силата на закона и не е необходимо провъзгласяването й от съда. Съдебната реабилитация има място само когато и защото не е настъпила реабилитация по право, което означава, че на оценка при условията на чл.87, ал.1 НК подлежи единствено и само осъждането по нохд № 15026/06 г. по описа на СРС. Ето защо на основание чл.44, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение