Определение № 8838 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3810/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на В. З. Т., от гр. Пловдив против определение №1249/08.02.2024 г. по адм. д. № 46/ 2024 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна -кметът на община Родопи не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалба/искане по чл. 256, ал.2 от АПК на В. З. Т. срещу неоснователно бездействие на кмета на Община Родопи, изразяващо се в неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, а именно издаване на констативен акт и последваща заповед за незаконни строежи в ПИ с идентификатор 03304.18.2 по КК и КР на [населено място], местност [местност], както и в съседните имоти: УПИ 1389 от запад и УПИ 1-018229 от изток, за извършването на които е бил уведомяван с жалба-вх.№ 9424-512#71 от 21.12.2023 г. от В. З. Т., както с предходни жалба - вх.№ 9424-512#58 от 19.01.2021 г. и жалба- вх.№ 9424-512#62 от 24.02.2023 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на бездействия на административните органи по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт или неизвършването на фактически действия. Непроизнасянето на органа по депозираните жалби/молби на оспорващата не може да се квалифицира като "бездействие, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт" или като "неизвършване на фактическо действие" и защитата по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК е неприложима. Независимо от обстоятелството, че жалбоподателката В. Т. е съсобственик на идеални части от ПИ с идентификатор 03304.18.2 по КК и КР на [населено място], местност [местност], в който се навеждат доводи да е извършен незаконен строеж, тя се явява единствено подател на сигнала до административния орган. Като такъв същата не е страна в производството по установяване и премахване на незаконния строеж на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не би попаднала в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Така постановеното определение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия. В случая такива не са налице и цитираните норми са неприложими. Законосъобразно в този смисъл първоинстанционният съд е заключил, че защитата по реда на чл. 256 АПК е недопуситма в случаите, в които за удовлетворяване на субективното право на ищеца е необходимо издаването на административен акт, какъвто се цели от жалбоподателката в настоящия случая. Задълженията за издаване на административни актове не са предмет на защита по чл. 256 АПК. Освен това при издаването на заповеди за премахване на незаконен строеж кметът действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнат гражданин. Ето защо подалият сигнала не е и страна в производството по установяване и премахване на незаконен строеж, тъй като никой не може да цели настъпването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Поради това изводът на съда,че е жалбоподателката не е и заинтересовано лице, е съответен на закона. Предвид изложеното обжалваното определение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,