Определение № 917 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение на СГС от 09.01.2013г., постановено по в.гр.д. № 4502 по описа за 2012г. В ЧАСТТА, с която след отмяна на Решение от 20.01.2012г., постановено по гр.дело №55502/2010г. по описа на СРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344,ал.1,т. 3 от КТ във връзка с чл.225,ал.1 от КТ до размер 6204,48лв., [фирма] е осъдена да заплати на М. Г. В. сумата 6204,48лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа след уволнението, за периода от 20.09.2010г. до 20.03.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -15.11.2010г., до окончателното му плащане, деловодни разноски в общ размер 530,66лв., както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер 372,27лв. и деловодни разноски в размер 89,55лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необоснован извод за това, че искът за присъждане на обезщетение е основателен. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на спора въпроси, уточнени от съда: 1. Отрицателните фактически твърдения на ищеца в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ подлежат ли на доказване, по какъв начин, с какви доказателствени средства и как се разпределя доказателствената тежест, съответно при предявен иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение. Позовава се на решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, като поддържа, че въпросите са разрешавани противоречиво от съдилищата, включително от ВКС, както и, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото поради необходимост от уеднаквяване на практиката по тях. Ответната страна М. Г. В. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в законоустановения срок и против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното: За да постанови този резултат, въззивният съд е отчел обстоятелството, че искът по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 КТ е обусловен от изхода на иска за признаване уволнението за незаконно. В процесния случай с влязлата в сила част на решението този иск е уважен. След анализ на доказателствата е приел, че е налице в случая фактическия състав на вземането за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищецът е понесъл вреди от оставането си без работа в рамките на посочения срок, вследствие осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото му, което се съизмерва с неполученото брутно трудово възнаграждение за същия период, в което именно се състоят подлежащите на репариране пропуснати ползи. За да обоснове този си извод е посочил, че фактът на оставането без работа през исковия период е установен по несъмнен и категоричен начин от страна на ищеца въз основа на представената справка от НОИ /в този смисъл се е позовал на Решение № 483 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5084/2008 г., II г. о., ГК и Решение № 168 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.дело №1464/2010 г., ІІІ г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които по процесуалноправния въпрос относно доказателствените средства за установяване на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е прието, че “доказването на вредата, поради оставането без работа по трудово правоотношение е в тежест на уволнения работник или служител-ищец по делото, поради това, че този иск по своя характер не е конститутивен за разлика от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; доказването на претърпяната имуществена вреда под формата на пропусната полза може да стане с всички доказателствени средства – най-често на практика – трудова книжка и удостоверение от „Бюро по труда”, но и чрез справка от НАП, че за съответния период ищецът няма регистрирани трудови договори; че писмената декларация на ищеца за оставането му без работа няма доказателствена сила, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя факти”. В този смисъл е счел за неоснователно възражението на ответника, че представената справка няма характера на убедително писмено доказателство. Посочил е също, че по делото липсват други доказателства, установяващи противното. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от касатора въпроси са обуславящи крайния изход на спора. Поставянето им обосновава извод за наличие на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Налице е специфичната предпоставка по чл.280 т.3 ГПК, поради противоречиво разрешаване на тези въпроси от различни състави на ВКС с актове, формиращи задължителна за съдилищата практика. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че по поставените в това производство въпроси е образувано и е висящо т. д. № 6/2013г. на ОСГК на ВКС. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,