Решение № 2828 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2020 г.

Решение № 2828 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на В. Йончев от гр. Плевен, чрез процесуалния му представител адв. Василева, против решение № 475 от 23.07.2020 г., постановено по адм. д. № 775/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, с което е отменено издаденото от главния архитект на община Плевен разрешение за строеж № 191 от 4.07.2018 г. за обект "Преустройство на таванско помещение в стая – кабинет за творческа дейност", находящ се в жилищна сграда в УПИ I, кв. 146 а, имот идентификатор № 56722.660.918 по плана на гр. Плевен с възложители В. Йончев и А. Ташев. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно е приел, че оспореното разрешение е незаконосъобразно, а напротив, твърди, че същото съответства на приложимите норми. Твърди, че не е налице надстрояване, както е приел съдът, както и че са изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ, която е приложимата разпоредба. Твърди, че неправилно съдът е приел, че в случая е приложим чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу разрешението за строеж. Алтернативно иска в случая, че настоящата инстанция приеме, че фактическата обстановка не е изяснена до край, да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на община Плевен изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Ответниците М. Мачев, Г. Цачева, А. Ташев изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът И. Павлов, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Д. Русинова и И. Ангелов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба Ответниците Ц. Тодоров, П. Тодорова, Р. Миланов, М. Анкова, Ц. Анков, С. Анкова и М. Ангелова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Плевен е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие със закона. Приел е, че с одобрените проекти реално се предвижда надстрояване на сградата – етажна собственост, в която се намира тавана, преустройван в стая за творческа дейност. Посочил е, че през 2017 г. е поискано одобряването на проект за преустройство на таван № 6 в ателие, което обаче не е одобрено и е върнато поради липса на предвиден санитарен възел в ателието, през 2018 г. са внесени отново проектите, но вместо за преустройство в ателие е поискано преустройството да бъде за стая – кабинет с външен санитарен възел, намиращ се в съседния тава № 4, съсобственост на Йончев и Ташев. Приел е, че от проекта се установява, че е предвидено изграждането на тухлен надзид от 1, 50 м. по североизточната и северозападната фасада, а светлата височина на помещението се увеличава от 2, 20 м. на 2, 80 м., както и че билото на новия покрил надвишава билото на стария с 1, 15 м., като над кота корниз се обособяват две нива. Поради това е приел, че в проекта е предвидено надстрояване, за което важат изискванията на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ, а именно надстрояване може да се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване със собственика на УПИ и декларации – съгласие с нотариална заверка на подписите на всички етажни собственици. Приел е, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 183, ал. 2 и не е налице договор за учредяване на право на надстрояване, както и декларации – съгласия от всички етажни собственици. Приел е и че от доказателствата се установява, че с предвиденото преустройство в частта, с която ще се изградят нови ВиК инсталация и ел инсталация, преминаващи през общи части на сградата, които е предвидено да се включат в общите инсталации на сградата, се засягат общи части на същата, поради което е следвало да се приложи чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ, които не са изпълнени. Приел е и че не са представени доказателства за уведомяване на непосредствено засегнатите от преустройството собственици за съдържанието на изготвения проект, което според съща е особено съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на разрешението за строеж. Посочил е, че представените по делото съгласия на непосредствените съседи касаят преустройство на таван в ателие с преустройство на покривна конструкция, а от М. Анкова съгласие е дадено и под условие за капандурно надвишение, но не и за предвидената в проекта конструктивна промяна на покривната конструкция на сградата. Поради това е приел, че дадените съгласия не се отнасят за строеж от вида на одобрените проекти. Приел еи че разрешението за строеж не съответства на одобрените проекти, въз основа на които е издадено, тъй като с проектите е предвидено преустройство на две отделни тавански помещения, свързани помежду си чрез ВиК и ел инсталации, преминаващи през общи части – коридор, собственост на различни лица, промяна на покривната конструкция и надстрояване, а разрешението са строеж е само за преустройство на таванско помещение в стая – кабинет. Поради това е приел, че оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона, и го е отменил. Решението е правилно. Оспореното РС № 191 от 4.07.2018 г. за обект "Преустройство на таванско помещение в стая – кабинет за творческа дейност е издадено на правно основание, посочено в него, чл. 148, ал. 1, 2, 4, 7 и 13, чл. 152, ал. 1, чл. 153, ал. 2 до 11 във връзка с чл. 185, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗУТ в относимите към издаването му редакции. В настоящия случай спорният по делото въпрос е досежно приложимостта на чл. 185, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗУТ досежно инвестиционното проектиране и издаването на оспореното РС. Чл. 38, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че "В надземните етажи на жилищна сграда освен жилища могат да се изграждат и ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност", при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. Ал. 5 на чл. 38 от ЗУТ разписва, че "Самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3". Чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 пък предвиждат, че "Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос". Всички цитирани разпоредби се отнасят за случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. В настоящия случай правилно АС – гр. Плевен е приел, че проектираното преустройство не отговаря на тези изисквания. От представените по делото одобрени проекти, както и от обяснителната записка към тях безспорно се установява, че при проектираното преустройство на таванско помещение в стая – кабинет за творческа дейност, е предвидено на първо място засягането и на съседен тава, в който възложителят В. Йончев има идеални части от правото на собственост в размер на 3 кв. м., като в това съседно помещение ще се обособи баня (санитарно помещение) за ателието (така е посочено в обяснителната записка). Проектът предвижда и изчукване на стоманобетоновия покрив над преустройвания таван, направата на нов надзид с височина от 150 см. И дървена покривна конструкция с покритие от бардолин и керемиди. От приетата по делото СТЕ се установява, че стоманобетонния покрив ще бъде премахнат над тавански помещение № 6 (преустройствания), както и над коридор към тавани № 4, 5 и 6. Потвърждава, че в рамките на таван № 6 ще бъде извършен надзид от 1, 50 м. по североизточната и северозападна фасада, като на североизточната фасада е предвидено отваряне на врата с размери 90/206 см. Към неизползваем покрив с изграждане на парапет и борд за нова тераса. Установява се и че на югозападния зид също се предвижда надзид от 12 см., като се увеличава светлата височина на тавана от 2, 20 м. на 2, 80 м., както и се увеличава обема на спорния тава с 36 куб. м., а кота било на новия проектиран покрив надвишава съществуващия с 1, 15 м. При така установените факти правилно съдът е приел, че е налице несъответствие между одобрените инвестиционни проекти, съдържащи описаните по – горе предвиждания и издаденото разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че е издадено разрешение за строеж за преустройство на едно таванско помещение от таван в стая кабинет за творческа дейност, т. е. за преустройство и промяна на предназначението, което не следва да излиза от очертанията на обекта, а от одобрените проекти се установява, че преустройството касае и съседно помещение – таван № 4 – в който се изгражда баня за стаята – кабинет. Правилно е приел и че с предвиденото преустройство по одобрените проекти е допуснато надстрояване на тавана. Това е така, тъй като от одобрените проекти е видно, че е предвидено премахване на стоманобетоновия покрив и изграждане на надзид от 1, 50 м., при което е налице увеличаване във вертикално отношение, както на височината на сградата, така и на таванското помещение. От доказателствата освен това се установява, че при проектираното преустройство се засягат общи части на сградата и в частност се променя съществено покрива на сградата, както и са прекарани нови инсталации през общи части на сградата, т. е. не са налице условията по чл. 38, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4. Във връзка с гореизложеното правилно съдът е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено в противоречие със закона. Чл. 142, ал. 1 от ЗУТ "Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж", като тази разпоредба предполага тъждество и съответствие на предвиденото с инвестиционния проект строителство и издаденото разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай това тъждество не е налице, тъй като с РС е разрешено преустройство на таван в стая – кабинет, а с одобрените проекти е предвидено преустройство на два тавана, както и надстрояване на сградата, изменения в общи части на сградата. В тази връзка правилно съдът е приел, че РС е издадено в противоречие със закона. Правилно съдът е приел и че при издаване на РС не са спазени изискванията на чл. 183, ал. 2. Предвид установеното, че с одобрените проекти е предвидено надстрояване, а именно увеличаване на площта на спорния таван във вертикално отношение, е следвало да е налице договор за учредяване на право на надстрояване, както и декларации – съгласия с нотариална заверка на подписите от всички етажни собственици. Правилно съдът е приел и че при издаване на РС не е спазен чл. 185, ал. 2 последна хипотеза във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗУТ, а именно съгласие на всички етажни собственици с нотариална заверка на подписите, тъй като с предвиденото преустройство в частта, с която ще се изградят нови ВиК инсталация и ел инсталация, преминаващи през общи части на сградата, които е предвидено да се включат в общите инсталации на сградата, както и с премахване на стария и изграждане на новия покрив, се засягат общи части на сградата. Оспореното решение на АС – гр. Плевен като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно направеното своевременно искане на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции. Искането в тази връзка на ответника по касация И. Павлов като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени разноски в размер на 500 лв., следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,