Определение № 1049 от 13.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 50 от 18.04.2017 година по гр.д. № 73/2017 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Х. Г. Х. от [населено място] против П. на Р. Б., [населено място]. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че от декември 1999 г. ищецът е изпълнявал длъжността „Ръководител на областно звено „Следствени арести [населено място]” в сектор „Охрана и контрол – Север” при Главна дирекция „Следствени арести”, като през 2006 г. със заповед на Министъра на правосъдието е бил преназначен на длъжност „Началник на сектор „Арести” в областна служба „Изпълнение на наказанията”, [населено място]. На 14.10.2010 г. срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по служба по чл. 282, ал.2вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. На 16.10.2010 г. е бил задържан за 24 часа в ареста на РПУ [населено място]; на 17.10.2010 г. му е било повдигнато обвинение за това, че в качеството си на длъжностно лице с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, от което са настъпили значителни вредни последици, не е изпълнил служебните си задължения, нарушил е служебните си задължения и е превишил властта и правата си; бил е задържан и преведен в следствения арест в [населено място] за срок от 72 часа с искане за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”. С определение от 17.10.2010 г. на Шуменски окръжен съд искането е оставено без уважение и е определена мярка „домашен арест”, потвърдена от Варненски апелативен съд. Срещу ищеца е било повдигнато и обвинение по чл. 339 НК вр. с чл. 338, ал.1 НК за това, че в периода 2005-2010 г. е държал у дома си личното си оръжие пистолет „М.” и 50 броя боеприпаси, без да вземе необходимите мерки за сигурност, предвидени в ЗКВВООБ и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Със заповед № ЧР-03-19 от 21.04.2011 г. на министъра на правосъдието ищецът е бил уволнен дисциплинарно за нарушенията, по повод на които е било образувано и наказателното производство. Дисциплинарното уволнение е било отменено с решение на Върховния административен съд, потвърдено от петчленен състав на съда с решение от 28.02.2012 г. След отмяната на заповедта, ищецът е бил освободен от длъжност по негово искане по чл. 245, ал.1, т.4 ЗМВР, считано от 09.03.2012 г. Обвинителен акт е бил внесен в съда на 19.04.2013 г. С присъда от 12.02.2014 г. по н.о.х.д. № 693/2013 г. на Варненски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. чл. 282, ал.2вр. с ал.1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата, в оправдателната и част, е била потвърдена с решение от 14.02.2015 г. по н.о.х.д. № 197/2015 г. на Варненски апелативен съд. Със същите съдебни актове ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 НК вр. с чл. 338 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изменено с решение от 14.12.2005 г. на пет месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание е било отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години – срок, съвпадащ с периода, в който ищецът е бил задържан под „домашен арест”. В резултат на незаконното наказателно преследване ищецът изживял сериозни душевни страдания, а претърпеният шок, унижение и злепоставяне пред обществото рефлектирали негативно върху здравето му. Бил е уронен професионалният му авторитет, а репутацията му опетнена по степен, наложила да напусне системата на МВР. Извършеният показен арест и повдигнатото незаконно обвинение за престъпления по служба били широко разгласени в пресата, което задълбочило негативните изживявания на ищеца за несправедливо понесен срам, унижение и пълно уронване на авторитета му. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства обезщетение в размер на 50000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 100000 лева предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П. на Р. Б. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че въпросът кои обстоятелства следва да бъдат зачетени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и в частност следва ли да се отчете и постановената осъдителна присъда, отнасяща се за същия времеви период, е разрешен в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че в противоречие с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС, както и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, определяйки паричния еквивалент на моралните вреди, съдът не е обсъдил всички конкретни факти, имащи отношение към точния размер на обезщетение съобразно принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. В частта му, с която искът е отхвърлен за разликата до 80000 лева, въззивното решение е обжалвано от Х. Г. Х. с насрещна касационна жалба. В изложението към касационната жалба са изложени доводи, че въпросът следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат ценени всички доказателства за причинените морални страдания от незаконното обвинение, е разрешен в противоречие с установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият в касационната жалба на П. на Р. Б. материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД - следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ да бъдат съобразени всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът е идентичен по правната си същност с този, поставен в насрещната касационна жалба, постъпила от Х. Г. Х., предвид което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване изцяло. Воден от изложеното, съставът на Четвърто гражданско отделение при Върховния касационен съд