Решение № 130 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 553/2010 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на Й. М. Г. от гр. Г. срещу решение №249 от 08.01.2009г. по гр.дело № 330/2009г. на Габровси окръжен съд, с което в обжалваната част (за 707,07 лева), разликата до пълния предявен размер на иска по главницата от 930 лева и мораторна лихва от 200 лева, е оставено в сила решение №от 29.09.2009г по гр.д. 1361/2009г на Габровски районен съд. В тази част искът на касаторката за неплатено трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ и лихви върху него е бил отхвърлен В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,тъй като възприетото от въззивния съд е в противоречие с практиката плащане на трудово възнаглаждение да се доказва с писмен акт. Приложени са решения на окръжни и районни съдилища. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита, че предвид изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК, касационно производство по обжалване не е допустимо и същото следва да се прекрати. Предмет на делото е предявен иск за неизплатена част от трудово възнаграждение, същият е оценяем и за парично вземане Претенцията е предявена за парична сума в размер на 930 лева главница и 200 лева лихви за забава, което определя и цената на всеки от обективно предявените искове. Тъй като същите са отхвърлени частично и решението е предмет на обжалване в тази част, обжалваемият интерес е отхвърленият размер на претенциите и същият безспорно е под размера, посочен в чл. 280 ал.2 от ГПК с оглед допустимостта до касационно обжалване по признак,свързан с имуществения интерес. Ето защо касационно обжалване не е допустимо по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.