Определение № 139 от 15.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на ЦДГ „Т.П.” – [населено място], общ. Б., обл. В., за спиране на изпълнението на въззивно решение на Окръжен съд Враца №.69/1.03.17, постановено по г.д.№.70/17. С посоченото въззивно решение е потвърдено реш.№.254/19.12.16 по г.д.№.928/16 на Районен съд Бяла Слатина - с което предявените от С. Т. Р. искове за отмяна на уволнение, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение са уважени - като ЦДГ „Т.П.”, [населено място], обл. В., е осъдена да й плати 3013,14лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ. На 29.03.17г. ЦДГ „Т.П.” – [населено място] е депозирала касационна жалба вх.№.2556/29.03.17 с изложение на касационните основания и внесена държавна такса. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК и в рамките на предоставения едноседмичен срок е приложен документ за сумата 3013,14лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се решение в осъдителната му част за присъждане на парична сума /3013,14лв./; молителят е подал касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е съобщен на 6.03.17, а касационната жалба е подадена на 29.03.2017г./ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС, е наличен по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение