Решение № 564 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2025 г.
ВАСОсмо отделение20.01.2026reporting judge Свилена Проданова
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14810/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4880/2022 г. по описа на Административен съд София – град. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 23458/08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4880/2022 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА В. К. П., [ЕГН], от гр. София, да плати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 644,88 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и 0,88 стотинки). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА секретар: Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Василева и на В. К. П., чрез адв. Койкова, срещу решение № 14810/29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4880/2022 г. по описа на Административен съд София – град в съответните отменителна и отхвърлителна части. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221720008338-091-001/15.12.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 486/01.04.2022 г., по отношените на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за разликата над 9 379,55 лв. – главница и законна лихва над 4 542,46 лв. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че правните изводи на съда във връзка с размера на разполагаемите парични средства при ревизираното лице към 01.01.2014 г. и намаленията в разходната част на съпоставката в РА за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., са изградени в противоречие с фактите и събраните доказателства. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част постановяване на ново по същество, с което оспорването против РА да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и платената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът по тази касационна жалба – В. П., чрез процесуалния си представител, я оспорва по аргументи, изложени в писмени бележки и в хода на делото с искане да бъде оставена без уважение като неоснователна. Касаторът – В. П., обжалва решението в частта, потвърждаваща установеното задължение по РА за данък по ЗДДФЛ в размер на 9 379,55 лв. – главница и лихва в размер на 4 542,46 лв. Твърди че така постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изразява несъгласие с размера на разходите за пътуване в чужбина през 2016 г., с изводите за липса на получени финансови средства от задълженото лице под формата на дарение през 2018 г. и по договорите за заем от 01.06.2017 г. и 01.06.2019 г. Отправя искания за отмяна на съдебното решение и РА в посочената част и за присъждане на сторените деловодни разноски, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Релевира възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила частна жалба от процесуалния представител адв. Койкова срещу определение № 23458/08.07.2025 г. по адм. дело № 4880/2022 г., с което е изменено решение № 14810/29.04.2025 г. в частта на разноските. Счита че първостепенният съд е определил неправилно размера на адвокатското възнаграждение. На следващо твърди, че на НАП е бил присъден завишен размер на юрисконсултско възнаграждение с оглед на извършените действия от процесуалния ѝ представител по делото. Позовава се на преюдициалната практика на Съда на ЕС по дело С-438/22 и по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно определение. Ответникът по касационната и частната жалби - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, ги оспорва и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съображения по частната жалба са развити в писмен отговор от 03.10.2025 г., в който е направено и искане за присъждане на разноски за това производство. Във връзка с подадената касационна жалба претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА № Р-22221720008338-091-001/15.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 486/01.04.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на В. П. по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за отделните данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 28 003,83 лв. и лихви в размер на 14 153,58 лв. От фактическа страна решаващият съд е обобщил процесуалните действия в хода на ревизионното производство, проведено въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221720008338-020-001/29.12.2020 г. Предложенията за установяване на задълженията са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221720008338-092-001/16.07.2021 г. Съгласно констатациите на органите по приходите, през ревизираните период В. П. е местно лице за данъчни цели и задължен по чл. 6 ЗДДФЛ за доходите от източници в страната и чужбина. В резултат от анализа на събраните доказателства ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, изразяващи се в наличие на данни за укрити доходи. П. е бил информиран, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 и сл. ДОПК с уведомления по чл. 17 и чл. 124, ал. 1 ДОПК и искания за представяне на обяснения и документи. Установеният недостиг на парични средства при ревизията за 2014 г. е в размер на -103 550,78 лв., за 2015 г. в размер на -33 308,70 лв., за 2016 г. в размер на -56 455,47 лв., за 2017 г. в размер на -47 687,34 лв., за 2018 г. в размер на -23 212,46 лв. и за 2019 г. в размер на -15 823,60 лв. По искане на жалбоподателя по делото е допусната ССЕ и е разпитана св. А. П.. Заключенията – основно и допълнително, на вещото лице Райчев са приобщени към доказателствения материал в с.з. на 12.10.2023 г. и на 07.11.2024 г. На база поставените задачи експертът е извършил преизчисление на паричния поток за ревизираните периоди в различни варианти съгласно поставените задачи. След проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил валидността на РА като издаден след редовно възложено ревизионно производство, от компетентни органи на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за електронна форма и съдържание. В хода на ревизията не е открил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Крайното решение за частична незаконосъобразност на РА е мотивирано от първоинстанционния съд след обсъждане наведените оплакванията и събраните доказателства. В тази насока съдът е приел, на при ревизията на жалбоподателя е била предоставена възможност да докаже всички свои източници на средства, вкл. недекларираните. Ангажираните документи от негова страна опровергават констатациите на органите по приходите относно размера на началното салдо към 01.01.2014 г., но не и сочената в РА предпоставка за извършване на ревизията по особения ред. Редом с това са намерени основания от разходната част на паричния поток да бъдат изключени сумите, платени като задължения към трети лица по кредита на „Валпо“ ЕООД и сумите за разходи за допълнителни парични вноски, а вместо тях да се отчетат данните по сметка 493 „Разчети със собственика“ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Поради липса на доказателства от разходната част за 2017 г. е изключена сумата от 26 000 лв., заместваща вече отчетения разход за периода от 24 447,88 лв. (12 500 евро) за покупка на лек автомобил Мерцедес. Преценката на свидетелските показания и договорите за заем са довели до отхвърляне на оплакванията във връзка получените и невъзстановени средства на заемателя А. П.. Като неоснователни са обсъдени твърденията за получено дарение от родственицата Б. И., както и възражението във връзка с приетите от ревизиращия орган суми за разходи за екскурзии и пътувания в чужбина. Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените пороци с касационните жалби. Аргументите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебен процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е достигнал до правилно заключение за частична незаконосъобразност на процесния РА. По същество твърденията на касатора ДД ОДОП София са за необосновано изключване на конкретни разходи на задълженото лице за ревизирания период и срещу възприемането на декларираната от жалбоподателя начална разполагаема сума към 01.01.2014 г. в размер на 50 000 лв., вместо приетата от ревизиращите органи съгласно „наложената практика“ сума в брой от 5 000 лв. Преобладаващата част от доводите на касатора В. П. са с характер на отговор на касационната жалба, в който е застъпено становище за законосъобразност на посочените корекции при пресмятането на данъчната основа. На последно място в жалбата на П. са поместени възраженията във връзка с основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, относно игнорирането на дарените и получените в заем парични средства, и включените разходи за екскурзии и самолетни билети през 2016 г. (от които признава само сума в размер на 4 118,02 лв.). Първоинстанционният съд е съобразил фактическата обстановка в цялост и се е произнесъл по всички заявени възражения на страните при изграждане на изводите си по главния въпрос – дали в хода на ревизията органите по приходите са доказали предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, респективно дали част от фактическите констатации в РА са опровергани съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Обстоятелствата във връзка с установяването на точния размер на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2014 г. са разгледани последователно в мотивите на обжалваното решение. Не се споделя твърдението на касатора, че разполагаемостта на паричната сума от 50 000 лв. в брой може да бъде доказана единствено от данните за движението на парични средства по банкови сметки (стр. 5, абз. 2 от КЖ). Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от изчерпателно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Императивното изискване на чл. 122, ал. 2 ДОПК е при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите да вземе предвид всички относими обстоятелства сред изброените в т. 1-16, независимо от времето на установяването им и дали утежняват или не данъчния статус на субекта. В процесния РА (и РД към него) незаконосъобразно е даден превес на утежняващите обстоятелства, без значение дали са доказани или са твърдени от П. в хода на ревизията и дали въз основа на събраните данни не могат да се направят принципно логични предположения/констатации. В това число спадат началните и крайни салда за периодите, от които при „съпоставката“ е изключено само това към 01.01.2014 г., както и част от обсъдените разходи от първоинстанционния съд. Съдебното решение е правилно и обосновано в останалата си част, потвърждаваща допълнително установените с РА данъчни задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди в общ размер на 9 379,55 лв. – главница. Административният съд е извършил критична оценка на заключението на вещото лице по ССЕ съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. При съвкупна преценка на доказателствата по делото са възприети показанията на св. П. във връзка със сключените договори за паричен заем от 01.06.2017 г. и от 01.06.2019 г., представените писмени документи от процесуалния представител на ответника за извършени разходи, свързани с пътуване в чужбина за 2016 г. (л.л. 140-142 от делото), а така също и твърденията за получени дарения от Б. И. през 2018 г. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до частичната отмяна на процесния РА. По частнaта жалба на В. П.: Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на частния жалбоподател срещу определение № 23458/08.07.2025 г. по адм. дело № 4880/2022 г. на Административен съд София – град. При определянето на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК. Съгласно тези разпоредби, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания, включително соченото Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав приема, че принципно размерът на адвокатското и/или юрисконсултското вънаграждение може да бъде определен под минимума по наредбата, но само при обоснованост и доказаност на твърденията и/или явна несправедливост. В случая от страна на юрисконсулта са предприети своевременни процесуални действия, обективирани в протоколите от съдебните заседания, ангажирани са писмени доказателства, изразено е становище и е взето участие на всеки етап от делото. Със съдебното решение № 14810/29.04.2025 г. е отменен процесния РА в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 2014 г. до 2019 г., за сумата от общо 28 235,40 лв. (главница и лихва) и е отхвърлил оспорването в останалата му част или за сумата от общо 13 922,01 лв. (9 379,55 лв. – главница и 4 542,46 лв. – лихва). При този краен резултат съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и представените доказателства във връзка с претендираните разноски от жалбоподателя, като с оглед на материалния интерес е определил по съразмерност за уважената, респ. за отхвърлената част, и е осъдил НАП да плати разноски по делото в размер на 2 962 лв. След извършената проверка по искането на ДД ОДОП София за изменение в частта на разноските, съдът е констатирал допуснати грешки в изчисленията и деловодните разноски са определени по компенсация в размер на 1 153 лв. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 4880/2022 г. от 1 653 лв. е изчислен от първоинстанционния съд съобразно материалния интерес и процесуалната активност на страната, като не е налице прекомерност в това отношение. По разноските за настоящото касационно производство: Предвид изхода от спора и съразмерно на уважената/отхвърлената част на жалбата, на касатора В. П. се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1 581 лв., при съобразяване посочения по-горе предмет и доказателствата за внесени такси за касационно обжалване в общ размер на 141 лв. На НАП се дължат разноски за производството в размер на 2 225,88 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение във връзка с касационната и частната жалби в размер на 2 000 лв., изчислено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и внесена такса за касационно обжалване в размер на 225,88 лв. или по компенсация В. П. следва да бъде осъден да плати разноски на НАП в размер на 644,88 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, Първи състав на Осмо отделение,
Cited provisions
24- чл. 17
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 220 АПК
- чл. 202 ГПК
- чл. 633 ГПК
- чл. 119, ал. 2 ДОПК
- чл. 122, ал. 1 ДОПК
- чл. 122, ал. 2 ДОПК
- чл. 122 ДОПК
- чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК
- чл. 124, ал. 2 ДОПК
- чл. 124, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 161, ал. 1 ДОПК
- чл. 161 ДОПК
- чл. 2 ДОПК
- чл. 17 ЗДДФЛ
- чл. 6 ЗДДФЛ
- чл. 122, ал. 1, т. 1
- чл. 160, ал. 7
- чл. 208
- чл. 218
- чл. 221, ал. 2