Определение № 2081 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 680/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ПРБ против определение № 28/09.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 597/2025 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът на основание чл.248 ГПК е изменил постановеното по делото решение № 429/28.10.2025г., постановено по гр.д. № 597/2025г., като отменя частта, с която на Прокуратурата на Р България е възложено заплащане на д.т. от 10 лева, и вместо него е осъдил Държавата, чрез министъра на финансите, да плати по сметка на Русенския районен съд сумата от 10 лева – държавна такса. Съдът е приел, че ответникът по делото е ПРБ, която е процесуален субституент на държавата, но доколкото разпоредбата на чл. 78 ал.11 от ГПК изисква разноските да се възлагат на държавата, то съдебното решение в тази част, с характер на определение, следва да бъде изменено. Определението е неправилно. По исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ Прокуратурата на Република България участва като ответник в упражнение на признато от закона право на иск (чл. 7 ЗОДОВ), но не е длъжник по спорното притезание. Следователно Прокуратурата на Република България като ответник по делата по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса, а изключението на чл. 84, т. 1 ГПК не се прилага. Прокуратурата на Република България не дължи държавна такса при обжалване на всеки съдебен акт по тези дела, включително при въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. Тя не дължи държавна такса и при подадена молба за отмяна по извънредния способ в глава Х. ГПК. Това е прието с ТР № 7/16.11.2015 г. по т.д.№ 7/2014 г. от ОСГК на ВКС, поради което определението, с което е определено заплащане на държавна такса по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ против ПРБ е неправилно и следва да се отмени. Хипотезата на чл.78, ал.11 ГПК е различна от настоящата и не намира приложение. Водим от горното, състав на ВКС