Определение № 6828 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ф. М., чрез адв. Драгиева като процесуален представител, против определение № 3780 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7664/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на С. Ф. М. срещу заповед № САГ23-РА-30-430 от 25.07.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която съгласно чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на Столична община - район „Сердика“, да премахне незаконен строеж, представляващ постройка № 10 без идентификатор в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София (КККР), с подробно описани в мотивната част на акта размери, находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.508.1376 по КККР - общинска собственост, с посочен административен адрес, изпълнена без строителни книжа и от неизвестен извършител, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Посочва, че той не е неин адресат, не е собственик или извършител на строежа, чието премахване е разпоредено, тъй като липсва идентичност между сградата, описана в административния акт и тази, посочена от него като собствена. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, от фактическа страна приема, че сградата, ведно с пристройката към нея, за която М. претендира, че е негова собственост, е разположена частично в имот с идентификатор 68134.508.1376, в улична регулация и частично в съседен имот с идентификатор 68134.508.1334, но същата не е отразена в окомерната скица към костативния акт, въз основа на който е издадена заповедта, с изчертани обекти от 1 до 9. Излага съображения, че жалбоподателят не ангажира доказателства да е собственик на строежа, находящ се в имот с идентификатор 68134.508.1376 по КККР, описан като двуетажна постройка, с дървена едноскатна покривна конструкция и не установява идентичност със сочената от него като собствена, която е с различно местоположение и технически характеристики. Констатира, че от приложените по делото доказателства е видно, че М. е съсобственик по отношение на сграда с идентификатор 68134.508.1376.1 по КККР, която не е предмет на оспорената заповед. Приема, че жалбоподателят не е субект на възложеното задължение за премахване и от изпълнението на административния акт за него няма да настъпят неблагоприятни последици, поради което достига до заключение за недопустимост на оспорването. Определението е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът, че за жалбоподателя не се установява правен интерес от оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж. Наличието на правен интерес представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба №13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая адресат на оспорената заповед е Столична община – район „Сердика“, в качеството на собственик на земята, върху която е изграден незаконният строеж. Жалбоподателят не е адресат на административния акт и не се легитимира като собственик, извършител или възложител на описаната в него постройка, поради което заповедта не създава задължения, нито накърнява неговите вещни права, тъй като той претендира собственост по отношение на сграда, която не е означена в скицата към констативния акт и не съвпада с тази, предмет на заповедта. От заключението на вещото лице се установява, че соченият от жалбоподателя като собствен строеж не се идентифицира с нито един от строежите, описани в констативния акт № 4 от 07.07.2023 г. и скицата към него, вкл. не може да се приеме за идентичен с постройката, разпоредена за премахване с оспорената заповед. Поставеното от общинската администрация уведомление, че до 30.06.2023 г. ще бъдат предприети дейности по премахването на всички незаконно изградени постройки, находящи се в кв. 24, м. "Орландовци-Малашевци", не означава, че с оспорената заповед е разпоредено премахването именно на сградата, която жалбоподатилят сочи като собствена, предвид липсата на идентичност между нея и тази, предмет на акта. Поради това е правилно заключението на съда, че жалбоподателят не разполага с правен интерес от оспорване на административния акт. Ето защо, като оставя жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на правен интерес, основан на доводи, че с оспорената заповед е процедиран несъществуващ строеж и нейното неизпълнение от административния орган. Както беше посочено, М. не се легитимира като собственик, възложител или извършител на някоя от сградите в ПИ с идентификатор 68134.508.1376, описани в констативния акт, както и на тази, разпоредена за премахване със заповедта, поради което със същата не се създава задължение за него, нито се засягат негови права. Противно на възраженията в частната жалба, за да се произнесе съдът по основателността на жалбата, е необходимо жалбоподателят да притежава правен интерес от оспорването независимо от това дали претендира отмяна на заповедта като незаконосъобразна (унищожаема) и/ или обявяването й за нищожна, а такъв в случая не е налице. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,