Определение № 236 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 76/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Емакс“ ООД, гр. Силистра срещу решение № 40 от 19 .0 7.2021 г. на ОС - Силистра по в. гр. д. № 135/2021 г., с което е потвърдено решение № 260016 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 257/2020 г. на Районен съд Силистра в частта му, с която е отхвърлен искът на "Емакс" ООД с ЕИК118549445 против "Еми" АД с ЕИК118000603 за осъждане на ответника да премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ....., находящ се в [населено място], [улица]н 39-А, на втория етаж на сграда с идентификатор ....., с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда със застроена площ 347, 11 кв. м.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила по преценка на доказателствата и е необосновано, както и че е очевидно неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК, поставяйки следните правни въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да отхвърли изцяло неоспорено от страните и прието от него заключение на вещо лице, без да приложи разпоредбите на чл. 201 ГПК и евентуално /според спецификата на настоящия казус/ чл. 203 ГПК? По този въпрос касаторът сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС - решение № 111/07.07.2021г. по гр.д. № 2884/2020г. на ВКС, III г.о.; т.3 от ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2. Следва ли в производството по чл. 109 ЗС да бъде възстановено съоръжение, което може да се използва по предназначение, ако е изградено с несъществени отклонения от нормативните и технологичните изисквания ? По този въпрос се поддържа противоречие с приетото в решение № 123/04.10.2019г. по гр. д. № 3424/2018г. по гр.д. № 3424/2018г. по описа на ВКС, I г.о.;

3. Допустимо ли е в разрез с разпоредбата на чл.225, ал.2 от ЗУТ да се приеме за незаконен въведен в експлоатация строеж?

4. Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи се противоречие на изводите на съда с приетото в решение № 24/28.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението на въззивния съд.

В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от ответника „Еми“ АД, гр. Силистра.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, независимо от цената на иска.

Производството по делото е образувано по предявен от „Емакс“ ООД против „Еми“ АД, гр. Силистра иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на ищеца, като премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща самостоятелен обект с идентификатор ......, находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж на сграда с идентификатор ....., както и да премахне затапването на канализационно отклонение от пречиствателно съоръжение, изградено в имота на ищеца към ревизионна шахта в имота на ответника.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът за осъждането на ответника да премахне затапването на канализационното отклонение от пречиствателното съоръжение, изградено в имота на ищеца към ревизионна шахта в имота на ответника, не е обжалвано и е влязло в сила.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта му за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне запушването и да възстанови нормалното функциониране на канализацията, обслужваща самостоятелен обект с идентификатор ......, находящ се на втория етаж на сграда с идентификатор ......, въззивният съд е приел, че двете дружества развиват дейност в една и съща сграда, като ищцовото дружеството се помещава на етажа над дружеството - ответник. Обектът, закупен от ищеца, не е бил свързан към общата В и К инсталация на сградата и управителят на ответното дружество дал разрешение на ищеца временно да свърже обекта си към общата сградна мрежа на чистата и мръсната вода, като тръбите да минават през гаража на първия етаж. Такова свързване било осъществено. Мръсната вода от санитарния възел на горния етаж се е отвеждала с pvc тръба, която е била присъединена към канализацията на сградата, като канализационната тръба е преминавала диагонално през помещението на първия етаж, а разминаването между двете точки (от дупката в тавана на първия етаж до заустването в пода ) е около 2 метра. В началото на октомври 2019 г. управителят на ответното дружество е разпоредил на двама негови работници да прекъснат канализационната тръба в частта, която е преминавала през помещенията на първия етаж. Отворилият се край на стърчаща от тавана тръба е затапен с метална планка.

След закупуване на имота си, ищецът го е преустроил в автосервиз и през 2008г. строежът е въведен в експлоатация. Съдът е приел, че посоченото в удостоверение № 48 от 18.06.2008 г. за въвеждането на строежа в експлоатация, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, не включва канализационното отклонение, преминаващо през помещенията на ответника. Изложени са мотиви, че съгласно инвестиционния проект за преустройството на втория етаж, захранването на приборите с вода ще стане от съществуващия вертикален водопроводен щранг, попадащ в новопроектираното санитарно помещение, а отвеждането на отпадните води ще се изпълни към съществуващия вертикален канализационен щранг, като в чертежа са посочени като съществуващи водоснабдителния и канализационния вертикален щранг. Такъв канализационен щранг обаче е съществувал само до нивото на първия етаж и инвестиционният проект не е предвиждал неговото продължаване до втория етаж /ако е било така е следвало да има чертежи, включващи вертикални разрези на сградата, каквито няма/. Прието е, че в проекта за преустройство са включени неверни изходни данни за вече съществуващ вертикален щранг до втория етаж.

Крайният извод на съда е, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, защото съществуващото канализационно отклонение е незаконно. Даденото от ответника съгласие за изграждане на временно такова попада в категорията на търпимите действия, които са позволени от закона, но извършващият ги няма материални права.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

Първият правен въпрос е от обуславящо значение за крайния извод на съда. По отношение на него обаче не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т. 1 ГПК, тъй като не се установява произнасянето на съда да е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Въззивният съд в съответствие с приетото в т. 3 от ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е допуснал изслушването на съдебно- техническа експертиза, като единият от въпросите, по които е следвало да се даде заключение, е формулиран служебно от съда. Т.е. съдът е предприел необходимите процесуални действия за изясняване на спора от фактическа страна.

Съгласно приетото в посоченото от касатора решение № 111 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2020 г., III г. о., съдът е задължен да прецени експертизата, съобразно всички доказателства по делото и да мотивира оценката на заключението, като го обсъди наред с всички доказателства.

В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Заключенията на съдебно- техническите експертизи, приети от районния и от въззивния съд са обсъдени подробно, като не е дадена вяра на заключението по допуснатата от въззивния съд съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.. Изложени са мотиви, че вещите лица по двете експертизи са дали противоречиви отговори на едни и същи въпроси, като изводите на вещото лице по приетата от районния съд съдебно- техническа експертиза са в съответствие с останалите доказателства, поради което и при произнасянето си по съществото на спора, съдът е ценил това заключение.

Поставеният втори правен въпрос не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда. Видно от обжалваното решение, съдът не е приел, че се касае за съоръжение, изградено с несъществени отклонения от нормативните и технологичните изисквания. Изводите му са, че тръбата, преминаваща през етажа на ответника и стигаща до втория етаж, собственост на ищеца, е преминавала диагонално в помещението на първия етаж, като разминаването между двете точки / от дупката на тавана на първия етаж до заустването й в пода/ е около два метра, което е над допустимото отклонение, т.е. че допуснатото отклонение не може да се определи като несъществено.

Третият правен въпрос също не е от обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд, защото съдът не е приел, че спорното канализационно съоръжение е било въведено в експлоатация, а че в експлоатация е въведен строеж, представляващ преустройство на втория етаж в автосервиз, което преустройство не е касаело канализационния щранг.

По четвъртия правен въпрос не се констатира съдът да се е произнесъл в противоречие със сочената от касатора практика на ВКС - решение № 24/28.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о. В последното е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В случая въззивният съд е направил цялостен анализ на доказателствата и подробно се е обосновал защо не възприема заключението на съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице А..

Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,