Определение № 354 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Й. Б., с адрес в [населено място], обл. Кюстендил, представляван от адв. И. М., против решение № 125 от 24 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 160/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил, в частта, с която е потвърдено решение № 1061 от 20 декември 2019 г., поправено с решение № 91 от 31 януари 2020 г., постановени по гр.д. № 1491/2019 г. по описа на районния съд в гр. Кюстендил, за отхвърляне на предявения от Б. иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 7500 лева до 80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука от 30.01.2019 г., определена при 50% съпричиняване на увреждането от пострадалия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 91 от 21 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 1491/2019 г. по описа на районния съд в гр. Кюстендил, за отхвърляне на предявения от Б. иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 375 лева до пълния претендиран размер от 750 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди - разходи за медицински консумативи, причинени в резултат на същата трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив, като не бил взет предвид интензитетът на търпените от ищеца болки и страдания и не били обсъдени редица доказателства, относими в това отношение. Оспорва се изводът, че в случая е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи заключение за проявена от Б. груба небрежност, а само за допусната от него несъзнавана, обикновена непредпазливост, която не е основание за намаляване на размера на обезщетението. Освен това в тежест на работодателя било да докаже възражението си за съпричиняване поради груба небрежност, а в случая не са доказани факти относно механизма на злополуката, които да сочат на проявена от Б. груба небрежност. Подчертава се, че намаляване на отговорността на работодателя е допустимо само при съпричиняване при допусната груба небрежност, а тя се отъждествява с липсата на елементарно старание и внимание, на пренебрегване на основани технологични правила за безопасност. Освен това окръжният съд не бил посочил кои точно правила за здравословни и безопасни условия на труд не са спазени от ищеца, още повече – от данните по делото било безспорно установено, че нарочен инструктаж за безопасност не е правен, а неговата липса изключвала грубата небрежност, освен когато действията на работника сами по себе си представляват нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия за труд и е възможно да доведат до увреждане, но в случая от обстоятелствата не е било несъмнено ясно, че определени действия на работника могат да доведат до злополуката. Оспорва се и изводът, че ищецът сам се е поставил в опасност, като е стоял на близко разстояние до машината за рязане. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответната Община Невестино, представлявана от кмета Д. С., чрез адв. К. Г., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и излага становище за правилността на въззивното решение. Касационното обжалване е недопустимо по отношение на иска за присъждане на сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, тъй като заявената цена на иска е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК праг за достъп до касационно обжалване. Ето защо производството по делото в тази му част следва да се прекрати и касационната жалба да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима. Във въззивното решение се приема за установено, че по силата на трудов договор № 11/09.06.2017 г. ищецът изпълнявал длъжността „работник поддръжка на пулт за управление“; че преди обед на 30.01.2019 г. Б. бил ангажиран с отстраняване на авария по улично осветление в с. Четирци, а след обедната почивка се присъединил към група, определена да отсича дървета срещу административната сграда на Община невестино. По делото не е установено компетентно длъжностно лице да е нареждало на ищеца да участва в дейността по отрязване на дървета, като такова задължение не е фигурирало и в длъжностната характеристика на Б.. Установено е, че към 14-14:30 часа лицето С. С., който отсичал дърветата с помощта на моторен трион, при опит да освободи триона от ствола на дървото, нанесъл на ищеца прорезна рана на дясна подбедрица; че е извикан санитарен реанимобил, който откарал ищеца до МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ АД, гр. Кюстендил; че по оперативен път му било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибули. Органите на ТП НОИ – гр. Кюстендил били уведомени за инцидента, който бил признат за трудова злополука с разпореждане № 4/05.04.2019 г. Според приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, в резултат на порязването на ищеца е причинена разместена фрактура на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица - голяма прорезна рана на меките тъкани по предна и предностранична повърхности на подбедрицата и подлежаща пълна разместена фрактура (срязване) на големия пищял на подбедрицата, както и частична лезия (частично срязване или разкъсване) на клон на перонеус на подбедрицата, което е довело да трайно затруднение на движенията на десния крак на ищеца за срок, по-голям от 6 месеца, както и до по-продължителни болки и страдания. Посочено е, че обичайният срок за възстановяване на този вид фрактура е от около 7-8 месеца, но поради увреждането на мускули и нерв този срок ще е по-продължителен, при налична вероятност да не настъпи пълно възстановяване. От гласните доказателства по делото се установява, че вследствие на нараняването пострадалият крак станал неустойчив и походката на ищеца се променила, поради което той бил нервен, чувствал безпокойство, което неминуемо се отразило и на семейството му, за което не можел да се грижи както преди. При тези данни окръжният съд приема, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като при настъпване на процесната злополука той е действал при условията на груба небрежност; че в конкретния работен процес ищецът не е бил на необходимото безопасно разстояние от мястото, където е извършвано рязане с моторен трион, вследствие на което е претърпял процесните увреждания; че не преминал на задължителния инструктаж, защото сутринта възложената му задача е била друга, а ищецът се е присъединил след обедната почивка към групата, разчистваща опасни дървета. Поради това се приема, че ищецът сам се е поставил в опасност и е улеснил порязването на крака си; че грубата небрежност е предпоставка за компенсация на вините, но критерият за компенсацията е обективното съотношение на приносите, като с оглед на установените по делото факти, степента на съпричиняване от страна на ищеца следва да се определи на 50%, тъй като и инструктираните лица, на които е било възложено почистването и изрязването на дърветата, каквото е и лицето, работещо с моторния трион, също са били задължени да спазват нужното отстояние и да съблюдават при действията си да не застрашават стоящи наблизо хора, като с тези увреждащи действия е била нарушена Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн.ДВ бр.88/1999 г.), съответно не са били оценени рисковете за безопасността и здравето на работещите при извършване на дейности, свързани с поваляне и рязане на дървета, както и при използване на работно оборудване (моторен трион), които задължения има работодателят съгласно Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска (обн. ДВ бр. 47/1999 г.). Отчитайки всички обстоятелства, относими към конкретния случай (вида и тежестта на причинените телесни увреждания, продължителността на лечебния и възстановителния период, последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние, възрастта на ищеца към настъпване на инцидента и допълнителните неудобства, свързани с травмите, обществено-икономическите условия в страната към момента на злополуката), съдът приема, че сумата 15000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, която сума следва да бъде редуцирана до 7500 лева. Касационният съд приема, че поставеният въпрос относно критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 291 по гр.д. № 951/2011 г., IV г.о. След отговора на този въпрос ще се съобрази и дали въззивният съд е обсъдил всички доказателства, релевантни за изхода на спора, каквото е другото питане на касатора, а въпросът обвързан ли е съдът при определяне на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди със съобразяване на интензитета и продължителността на причинената болка и страдание от увреждането, ще се разгледа при произнасянето на съда по съществото на спора, поради наличието на касационен довод в тази връзка, заявен от касатора. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса по силата на чл. 359 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,