Определение № 432 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение21.03.2011
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2010 година по гр.д. № 1224/2010 година на С. градски съд ІІ „д” въззивен състав. УКАЗВА на касатора [фирма],[населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 75 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 30.06.2010 година по гр.д. № 1224/2010 година на С.градски съд е оставено в сила решение от 14.08.2009 г. по гр.д. № 7863/2006 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, предявен от [фирма],[населено място] против К. П. Н. от[населено място] за сумата 1895,44 евро, съставляващи обезщетение в размер на една брутна месечна заплата, дължима от работника поради дисциплинарното му уволнение. В решението е прието за установено, че ищецът е издал заповед № 39 от 14.02.2005 г., с която е наложил на ответника дисциплинарно наказание „уволнение” поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина. На 27.12.2005 г. съпругата на ответника е получила адресирано до него писмо, изходящо от работодателя му [фирма]. Прието е, че не е доказано заповедта за уволнение да е връчена на ответника – липсват данни да е връчена на ответника лично, а представената обратна разписка не удостоверява съдържанието на писмото, получено по пощата на 27.12.2005 г.; че не е доказано както твърдяното от ищеца трудово правоотношение, така и прекратяването му на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, поради което искът за обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ е отхвърлен като неоснователен. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от [фирма],[населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване с оглед точното приложение на закона и уеднаквяване на съдебната практика по въпроса кога изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание на работника поражда правно действие. Ответникът по касационната жалба К. П. Н. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение - повдигнатият в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос по приложението на чл. 195, ал.2 и ал. 3 КТ се явява от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което