Определение № 524 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура-Пловдив срещу решение № 837 от 15.06.10г.по в.гр.дело № 811/10г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 415 от 9.02.10г.по гр.дело № 11855/09г.на Районен съд-Пловдив.С него П. на РБ е осъдена да заплати на П. П. М. на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ сумата 3 248.52 лв,представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди вследствие на водено срещу нея наказателно производство за престъпление по чл.311 ал.1 и чл.282 ал.1 НК по нохд № 857/05г.на РС-Пловдив,приключило с влязла в сила на 25.07.07г.оправдателна присъда,заради което е била временно отстранена от длъжност на основание чл.100 ал.2 ЗДС за периода 1.07.05г./отстраняването й от длъжност/до 31.12.05г.;същото по основание обезщетение да периода 1.01.06г.до 25.07.07г./влизане в сила на оправдателната присъда/в размер на сумата 3 461.17 лв-претенция,заявена частична от 13 461.17 лв,ведно със законната лихва върху сумите ,считано от 25.07.07г.до окончателното изплащане. Касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, в противоречие с практиката на съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Представя решения на състави на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК. Ответницата по касационната жалба не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира,че в него не се съдържат основания за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,не е от значение за изхода на спора,тъй като исковата претенция е заявена само за обезщетение за имуществени вреди,представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск за период,през който ищцата е била отстранена от работа на основание чл.100 ал.2 ЗДСл поради образуваното срещу нея наказателно производство. Липсата на материалноправен или процесуално правен въпрос,който е формирал решаващата воля на съда при постановяване на решението означава,че не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.