Определение № 2965 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 585/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Г.-А. срещу решение №371 от 25.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 430 по описа за 2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 700 от 16.05.2023 г. по гр. д. №5486 по описа за 2022 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против „Ф+С Агро“ ООД искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 220909-01 от 9.09.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 12 576 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.

Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Представлява ли намаляването на обема на работа абсолютно основание за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.328, ал.1, т.3 от КТ или следва да бъдат взети предвид и други фактори, които обуславят законността на уволнението, като например: „същественост“-какво е количественото измерение на намаляването на обема на работа и как то се съотнася към общия обем на работа преди намаляването; „обусловеност“-на какво се дължи намаляването на обема на работа; „трайност“-за какъв период от време е констатирано намаляването на обема на работа и има ли то временен или траен характер; „причинно-следствена връзка“ между намаляването на обема на работа и осъществяваната трудова функция на уволнения служител, по какъв начин и в каква степен намаляването на обема на работа в предприятието е засегнало трудовите функции за длъжността на уволнения служител; „резултатност на уволнението“-дава ли намаляването на обема на работа основание за отпадане на една или повече щатни бройки и обективно възможно ли е дейността да се реорганизира, като работата, извършвана от уволнения служител да бъде преразпределена към останалите на работа служители или самото уволнение води до намаляване на обема на работа и т.н.; налице ли е злоупотреба с правото за прекратяване на трудовото правоотношение на фиктивно основание намаляване на обема на работа, тоест истинската причина за уволнението не е обективно намаляване на обема на работа, а други факти и обстоятелства, обуславящи субективното решение на работодателя за уволнение на служителя?

2. При преценката дали е налице намаляване на обема на работа спрямо конкретните трудови функции на уволнения служител следва ли да бъдат изследвани и взети предвид индивидуалните постигнати резултати от дейността на този служител, включително постигане на поставените от ръководството на дружеството цели?

3. Представлява ли печалбата на дружеството-работодател обективен критерий за преценка на обема на работа при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ?

4. Допустимо ли е намаляването на обема на работа като основание за прекратяване на трудов договор да се доказва от работодателя, съответно опровергава от служителя, в производството по обжалване на уволнението чрез свидетелски показания на свидетели на всяка от страните по делото?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

6. При противоречащи си доказателства, представени от една и съща страна в рамките на едно съдебно производство следва ли съдът да се произнесе в мотивите си защо кредитира едни и отхвърля други доказателства?

7. Дължи ли съдът произнасяне по въпроса дали е законосъобразно извършен подбор от работодателя, в случай че в исковата молба уволненият служител твърди, че подбор въобще не е извършван, а в хода на делото работодателят представи документи за подбор, срещу констатациите на които уволненият служител възразява в писмената си защита?

8. Недопускането от страна на съда на разпит на свидетели на служител относно липсата на намаляване обема на работа при допуснат разпит на свидетели на работодателя относно намаляване на обема на работа представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на постановеното съдебно решение като неправилно?

9. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила допускането от страна на съда на писмени доказателства, представени след изтичане на определения с доклада по делото срок, тоест след настъпила процесуална преклузия и послужили на съда за обосноваване на съдебното решение? В този случай налице ли е основание за отмяна на постановеното съдебно решение като неправилно?

10. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускането от съда на доказателствено искане на ищеца във връзка с установяване на дължимите от работодателя бонуси за постигнати резултати при уволнение поради намаляване на обема на работа? Налице ли е в този случай основание за отмяна на постановеното съдебно решение като неправилно?

11. Допустимо ли е в хипотезата на чл.181, ал.1 от ГПК достоверността на датата на частни документи, които не са разписки за извършени плащания по смисъла на чл.181, ал.2 от ГПК, да се установява с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания и обяснения на лицата, подписали документите?

12. Задължен ли е съдът съгласно чл.172 от ГПК и чл. 175 от ГПК да извърши преценка на достоверността на свидетелски показания и на обяснения на лица, пряко заинтересовани в полза на една от страните по делото?

Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.

„Ф+С Агро“ ООД застъпва становището, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Русенския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. Й. Г.-А. е работила като агроном в ответното дружество, когато със заповед от 9.09.2021 г. трудовото и правоотношение е било прекратено поради намаляване обема на работа. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете и по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били отхвърлени, въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно. Констатирал е, че от заключението на неоспорената съдебно-икономическата експертиза се установява намаляването на обема на работа, като през 2022 г. има спад на продажбите спрямо 2021 г. в количествата продажби на семена, препарати и изкуствени торове. Реализираните продажби по количествата на посочените стоки представляват обективен критерий за преценка относно обема на работа, свързан с изпълняваните от жалбоподателката трудови функции съгласно длъжностната и характеристика. Счел е, че общата печалба е неотносима към спора, тъй като дружеството реализира печалба и от други дейности, които не са свързани с изпълняваните задължения от страна на служителите, участвали в подбора. Освен това значителното повишаване на цените на продуктите също рефлектира върху увеличаването на печалбата, поради което тя не представлява обективен критерий за преценка на обема на работата. Заключението на вещото лице се подкрепя от събраните гласни доказателства, изготвено е след проверка в счетоводството на дружеството и не е оспорено от ищцата. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката на ищцата и на фиша за изплатената и премия и е достигнал до извода, че тези доказателства не опровергават намаляването на обема на работа. Този съд е достигнал и до извода, че е бил извършен законосъобразен подбор, който може да се доказва с всички доказателствени средства, както е сторил по делото работодателят. Счел е също, че е била доказана достоверната дата на изготвените във връзка с подбора документи. Констатирал е, че ищцата не е оспорила своевременно критериите, по които е извършен подборът, а едва в писмените бележки е навела такива доводи. Въпреки това обаче, за пълнота на изложението, е обсъдил подробно приложените от работодателя критерии за подбор и е приел, че те съответстват на законовите изисквания и служителите са били обективно оценени.

За да обоснове твърдяната очевидна неправилност на така постановеното въззивно решение, пълномощникът на касатора е повторил подробно оплакванията в касационната жалба, прибавяйки, че съответният порок/нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост/ е явен. Очевидната неправилност обаче се различава от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, които могат да се установят едва след допускане на касационно обжалване. В случая евентуалните пороци на решението, описани от пълномощника на касатора, се основават на негов анализ на доказателствата и процесуалните действия на съда и страните и не могат да се констатират само от съдържанието на решението, поради което са твърдения за наличие на касационни основания и не представляват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК.

В практиката на ВКС относно приложеното в случая основание за прекратяване на трудовия договор е прието, че работодателят трябва да установи намаляване на обема на работата на една или няколко стопански дейности, които са свързани със съответната трудова функция на работника или служителя и са довели до намаляване на неговата работа. Няма ограничения в доказателствените средства за установяване на тези обстоятелства и намаляването на обема на работа дава възможност на работодателя да реорганизира трудовия процес по целесъобразност/решения № 229 от 28.03.1995 г. по гр. д. № 1568/1995 г. на III ГО, № 29 от 8.2.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г. на IV ГО, № 270 от 2.6.2011 г. по гр. д. № 1661/2010 г. на IV ГО, №174 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 883/2011 г. на IV ГО№125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г. на IV ГО, № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157/2018 г. на IV ГО и много други/. Качествата и постиженията на работника или служителя в периода преди намалението на обема на работа нямат отношение към наличието на това основание. В случая въззивният съд е установил най-вече посредством съдебно-икономическата експертиза, изготвена въз основа на данните в счетоводството, но и въз основа на другите събрани доказателства, че обемът на работа в дружеството на дейността, извършвана от ищцата, е намалял, при това за продължителен период от време. Този извод е в съответствие с практиката на ВКС, касаеща намаляването на обема на работа и доказването на това основание за прекратяване на трудовия договор. Т.нар резултатност, посочена в първия въпрос на касатора, е въпрос на целесъобразност и не се включва в преценката на съда за законосъобразност на прекратяването на трудовия договор. Фиктивността на основанието може да бъде обсъждана от съда само ако ищцата е навела в исковата молба конкретни обстоятелства, сочещи за злоупотреба с право, което в случая не е сторила. Ето защо по първия, втория, третия, четвъртия и десетия въпрос касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.

Въззивният съд е обсъдил всички възражения и доводи на ищцата във въззивната жалба относно оспорването на намаления обем на работа, установяването на достоверната дата на документите за подбор, съответствието на критериите за подбор с действителните качества на служителите. Ето защо разрешението на петия въпрос на касатора, дадено от въззивния съд, съответства на практиката на ВКС.

Твърдяното в шестия въпрос противоречие между доказателствата се състои според пълномощника на касатора в увеличената печалба на дружеството и по-високите приходи, което означава според него, че няма намаление на обема на работа. Въззивният съд е коментирал това мнимо противоречие, като е приел, че от значение е намаленият количествен обем от продажби на стоките и услугите, предмет на основната дейност на ищцата. Следователно не е имало нужда въззивният съд да се мотивира защо кредитира едни, а отхвърля други доказателства.

В мотивите си въззивният съд действително е приел, че ищцата не е оспорила своевременно критериите, по които е извършен подборът, а едва в писмените бележки е навела такива доводи. Въпреки това обаче, за пълнота на изложението, е обсъдил подробно приложените от работодателя критерии и съответствието им с действително притежаваната квалификация. Следователно разрешението на седмия въпрос на касатора не противоречи на ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС.

Осмият въпрос на касатора не е относим към обжалваното решение на въззивния съд. Първоинстанционният съд в публичното заседание на 21.02.2023 г. е отказал да допусне двама свидетели на ищцата, които да установяват, че няма намаляване на обема на работа. Ищцата обаче не се е позовала на това процесуално нарушение и не е поискала пред въззивния съд разпит на свидетелите за същите обстоятелства. Затова Русенският окръжен съд не е имал задължението служебно да събира тези свидетелски показания и въпросът не може да послужи за допускане на касационно обжалване.

Деветият въпрос на касатора е мотивиран с твърдението, че със становище с вх. № 5543 от 21.02.2023 г. ответното дружество е представило счетоводни справки, които са били приети след изтичане на определения с доклада на първоинстанционния съд преклузивен срок. Тези счетоводни справки обаче са представени във връзка и по повод заключението на икономическата експертиза, която е своевременно поискана с отговора на исковата молба. Касае се за доказателства, които нямат самостоятелно значение и служат за улеснение на вещото лице, което е изготвило експертизата въз основа на счетоводството на ответното дружество. В тази хипотеза страната има процесуална възможност да представи допълнително доказателствата и след срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК, независимо дали е разполагала преди това с тях или не. Това е така, защото представените доказателства не са във връзка с твърдени нови факти и обстоятелства, а във връзка с наведени в отговора на исковата молба твърдения, които е следвало да бъдат доказани със своевременно поискано и допуснато доказателствено средство каквото е счетоводната експертиза/ в този смисъл-решение № 298 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 1663/2010 г. на III ГО на ВКС/. Ето защо първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да изисква от въззивния съд да изключи справките от доказателствата по делото и най-вече-да промени в обратен смисъл извода си, че намаляването на обема на работа е доказано. Затова и по деветия въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, формирана по единадесетия въпрос на касатора и съдържаща се в решение №41 от 2.6.2023 г. по гр. д. №3873/2022 г. на IV ГО и другите цитирани в него решения. Изискването към страната, ползваща се от документа, е да докаже с всякакви други доказателствени средства, че документът е съставен на означената в него дата. Ограниченията, посочени в чл.181, ал.1 от ГПК важат не за далечните трети лица, а само за тези трети лица, които черпят права от подписалото документа лице и правата могат да възникнат само ако датата на възникването им предшества датата на документа. В случая ищцата не е трето лице, по отношение на което се прилага разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което важи общото правило за възможността достоверната дата да се доказва с всякакви други доказателствени средства извън документа. Ответното дружество е доказало именно с допустими доказателствени средства-свидетелски показания, достоверната дата на документите за подбор, както е приел въззивният съд в съзвучие с практиката на ВКС.

В дванадесетия си въпрос касаторът се опитва да постави под съмнение преценката на въззивния съд относно достоверността на обясненията на представителите на дружеството и на показанията на свидетеля, установил датата на документите за подбора. Освен възможната заинтересованост обаче съдът взема предвид всички други данни по делото, както изисква чл.172 от ГПК. В случая се касае за дружество с двама съдружници, които са агрономи и следователно специалисти в предмета на дейност. Персоналът на предприятието е малък и позволява на съдружниците да си създадат ясна и пълна представа за качествата на работниците и служителите. Затова е нормално и обичайно двамата съдружници да извършат подбора по чл.329 от КТ, дори без да имат задължението да го облекат в писмена форма. При тези обстоятелства, след като няма твърдения за злоупотреба с правото на уволнение в исковата молба или данни за влошени лични отношения, не биха могли нито да се създадат, нито да се изискват от работодателя външни доказателствени средства относно законността на подбора, например незаинтересувани от изхода на спора свидетелски показания на лица, които не са служители на дружеството.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора М. Й. Г.-А. дължи на дружеството 2900 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,