Определение № 659 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 496/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Първо средно общообразователно училище “П. П. С.” е подало частна жалба срещу определение от 6.06. 2012 г., постановено по гр.д. № 1919 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”в” състав, с което е допълнено решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 1919 от 2012 г. в частта за направените разноски пред първата инстанция. Счита, че определението е неправилно защото е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответника С. Д. Х. не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото приема следното от правна и фактическа страна: Подадената частна жалба е допустима, защото е депозирана от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и разгледана по същество е неоснователна. С решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 1919 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”в” състав е отменено решението на Софийски районен съд, 54 състав и е отменена заповед № ..... от .... г. на директора на СОУ ”П. П. С.” за наложено дисциплинарно наказание, като са уважени предявените искове по чл.344, ал.1 КТ. Едва с това решение за исцата- въззивник възниква правото да й бъдат присъдени разноски за съдебното производство и в двете инстанции- чл.78, ал.1 ГПК. С решението съдът не се е произнесъл относно разноските. Във въззивното производство не е направено искане за присъждане на разноските. Искане за присъждането им е заявено с исковата молба и така направено то касае цялото съдебно производство, което се развива във всички съдебни инстанции. Въззивният съд е съобразил, че претенцията е направена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК и че разноските са документирани и са в размер на 400 лв. Следователно допълването е съобразено с изискването на закона и атакуваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,