Определение № 181 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2312/2017 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.3974/20.04.17 на В. И. В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на решение №.83/ 17.03.17 по г.д.№.1/17 на Окръжен съд Търговище - с което е потвърдено реш.№.624/30.11.16 по г.д.№.890/16 на Районен съд Търговище в частта му за отхвърляне на предвения от молителя иск за заплащане на 1715,82лв. обезщетение по чл.213 ал.2 КТ за недопускане до работа за периода 26.01.16-11.05.16 ведно с осъждане да плати 360лв. разноски. Твърди се, че с предходно решение - №.403/14.07.16 по г.д.№.75/16 на Районен съд Търговище, му е присъдено обезщетение на същото основание за предхождащ период - 8.01-25.01.16. Доколкото по двете дела страните, искането и основанието са еднакви, а са постановени две противоположни решения, се иска отмяна на решение №.83/17.03.17 по г.д.№.1/17 на Окръжен съд Търговище, с което претенцията е отхвърлена. Ответната страна [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,