Определение № 200 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1131/2011 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 21.04.2011г. на на Р. Г. Н. на влязлото в сила съдебно решение на Пловдивския окръжен съд от 16.11.1998 г. по гр.д. № 4142/1997 г. С това решение, като е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени исковете на Р. Г. Н. против Р. – П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение сдът е установил, че Р. Н. е работил като рехабилитатор в Л. на поликлиниката при Р. – П.. Той е уволнен дисциплинарно със заповед № 344/13.03.1996 г. поради системна употреба на алкохол и реланиум в работно време и последователна невъзможност за изпълнение на трудовите функции. Съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са установени от протоколи, докладни записки и разпит на свидетели. Установено е още, че служителят страда от разстройство на личността от смесен тип, което, обаче не обуславя инвалидност, нито защита по чл. 333 КТ. От съвкпупната преценка на писмените доказателства, становище на ТЕЛК и съдебно заключение, съдът е установил, че Н. не страда от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/1987 г., а става реч за дисбаланс, несъразмерно развитие на личността, предимно на характера.Прието е още, че заповедта за уволнение е връчена по време, когато Н. не е ползвал отпуск, като е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Молителят Р. Г. Н. твърди, че са налице нови обстоятелства, които биха променили резултата по делото, а именно Писмо на МЗ във връзка със закрилата по чл.333 КТ. При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна не е подадена в срока по чл.232, ал.1 ГПК/отм./- една година от влизане на решението в сила. Същото е влязло в сила на 16.11.1998г., а молбата за отмяна е подадена в съда на едва на 21.04.2011г и същата не може да бъде допусната за разглеждане по същество, а следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на решението, предмет на разглеждане, е приложим едногодишния срок от влизане в сила на същото и молбата за неговата отмяна се явява просрочена още при действието на отменения ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане. Подаването на молбата в срок е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът