Определение № 1701 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица“ (нататък и БДЖ ППП ЕООД) срещу въззивно решение № 195/29.03.2024 г., по в.гр.д. № 987/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 659/21.10.2023 г., постановено по гр. дело № 1041/2023 г. на Горнооряховския районен съд, в частта, с която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на Б. С. Ш. сумата от 47 374 лева и на Л. Д. Ш. сумата от 67 374 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на прекия им наследодател Д. Т. Ш., настъпила на 06.10.2022 г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022 г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г..

Ответниците по касационната жалба Б. С. Ш. и Л. Д. Ш. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ от съпругата и дъщерята на починалия Димитър Т. Ш.. По делото не е спорно, че от 2007 г. наследодателят на ищците заемал при ответното дружество длъжността „локомотивен машинист“.

Въззивният съд е установил механизма на настъпване на трудовата злополука: на 29.09.2022 г., от разпореждане № 5104-04-75/15.11.2022 г. на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е признато настъпването на злополуката и от събрани по делото свидетелски показания на колега на починалия.

От правна страна въззивният съд е отразил извода си, че по делото е безспорно установено, че всички предвидени в материалния закон предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за причинените на наследниците на починалия работник неимуществени вреди са осъществени.

Въззивният съд е приел, че настъпилият инцидент, завършил със смъртта на наследодателя на ищците, е признат за трудова злополука по предвидения за това административен ред с издаденото разпореждане на ТП на НОИ Велико Търново по чл.60 от КСО, който има обвързваща гражданския съд сила относно характера на злополуката.

Това разпореждане н ТП на НОИ е задължителен елемент на фактическия състав на отговорността на работодателя по чл.200 КТ.

По делото не е бил спорен моментът за влизане в сила на това разпореждане на 02.12.202 г., което обстоятелство е и изрично отразено върху него.

Въззивният съд е обсъдил и приет по делото протокол № 3/04.10.2022 г. с резултати от извършено разследване на допуснат инцидент (злополука) на комисия, назначена от работодателя, в който е отразен извод, че починалият не е проявил достатъчно внимание и неусетно се е подхлъзнал, загубил е равновесие и е паднал по гръб на перона. Въззивният съд е обсъдил от правна страна (по-нататък в мотивите си) значението на този протокол – че той не опровергава значението на настъпилата злополука като трудова, а има значение за организацията на работата и условията на труд и предотвратяване на следващи трудови злополуки (за това и по-долу).

При определяне на дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил обстоятелството, че всяка от ищците получила от „ОЗК-Застраховане“ АД по 52 626 лева - застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ за претърпените неимуществени вреди.

Въз основа на събраните по делото свидетелски показания на Л. С. (майка на първата ищца и баба на втората) и на А. М. (без родство със страните) въззивният съд е установил как се е отразило на ищците увреждането и лечението - какви болки и страдания, включително психични, са преживяли и че болките и страданията са довели до влошаване на качеството на техния живот.

Въззивният съд е изложил съображения относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от всяка ищца, като е извършил преценка на визираните в ППВС № 4/23.12.1968 г. факти, които имат значение за неговото определяне: възрастта на починалия и на ищците към датата на вредоносното събитие, семейството е било сплотено и задружно, съпругът е осигурявал основната част от издръжката на семейството, доброто име и репутацията, която наследодателят на ищците е имал в близкия семеен и приятелски кръг, икономическа обстановка в страната, силния шок, който е предизвикала у ищците внезапната смърт на техния съпруг и баща, описани са и оценени последиците от този шок върху психическото и емоционално състояние на ищците. Въззивният съд е съобразил, че към датата на трудовата злополука дъщерята на починалия Л. Ш. е била непълнолетна и е имала голяма и силна емоционална близост с баща си и необходимост от него, който е бил ангажиран с обезпечаването, грижата, отглеждането, възпитанието и подкрепата й. Поради това въззивният съд е определил на Л. Ш. по-високо по размер обезщетение спрямо това на нейната майка.

Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника възражение за намаляване на обезщетенията на основание чл.201, ал.2 КТ поради съпричиняване на вредоносния резултат.

Въззивният съд е приел, че съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на работодателя е да докаже релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника в условия на груба небрежност, наличието на която не може да се предполага.

Съдът е разяснил кога съгласно установената практика на ВКС е проявена груба небрежност.

Въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че починалият не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.377, ал.1 от Наредба № 13/2005 г., регламентиращ процесната дейност на локомотивния машинист, при която е настъпила трудовата злополуката. Съдът е приел за установено от показанията на свидетеля Н., че починалият не е допуснал нарушение на това законоустановено правило, тъй като се е качвал в машината по стъпалата с лице към тях, като се е придържал към перилата. Съдът е приел, че по делото не е установено да е имало препятствие, нито влага, нито валежи или други обективни обстоятелства, налагащи някакво повишаване на вниманието извън обичайното, а дейността не е била нова, нито е била непозната за починалия. Така въззивният съд е приел, че по делото е останало недоказано да е налице поведение, което да е било несъответно на установените правила за безопасност в предприятието, от което да се направи извод за допусната от работника груба небрежност, а посочените причини за инцидента в протокол № 3/04.10.2022 г. нямат никакво отношение към преценката дали е допуснато нарушение от страна на починалия на правилата, регламентиращи дейността и дали това съставлява груба небрежност. Така е, защото комисията, саставила доклада, е определена от работодателя, но и поради функциите, които нятя има – да подобри безопасността в железопътния транспорт, да предотврати и да не допуска произшествия чрез даване на препоръки и предписания за подобряване на безопасността и за предотвратяване на нови произшествия и инциденти. Изрично в чл.115и, ал.2 ЗЖпТ, както и в чл.76, ал.4 от Наредба № 59/2006 г. се сочи, че това разследване не определя вина или отговорност. Същото се извежда от чл.92 от Наредба № 59/2006 г.. относно съдържанието на доклада, в който се посочва техническата причина за произшествието или инцидента, без да се търси вина, като и от чл.94, ал.2 от Наредба № 59/2006 г.., съгласно който препоръките за безопасност, с които приключва докладът, не създават презумпция за вина или отговорност за произшествието или инцидента.

По изложените съображения въззивният съд е приел извода, че поведението на починалия, в резултат на което е настъпила неговата смърт, не сочи на съществено отклонение от дължимата грижа, която следва да полага при извършването на работата си.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с доводи в касационната жалба, че не са съобразени конкретни установени обстоятелствата, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост, в представеното по делото изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона - основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:

1. При постановяване на своето решение съдът длъжен ли е да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 149/03.07.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд неоснователно приема за установено, че не е налице твърдяното от жалбоподателя (ответник по исковете) съпричиняване при настъпването на инцидента.

2. Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?

Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на т.к. на ВКС и с решение № 210/08.10.2018 г. по гр.д. № 4971/2017 г. на IV г. о. на ВКС.

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника за липса на категорични доказателства за употребата на (лекарството) Л. от ищцата Л. Ш., предвид възрастта и. Доводът е свързан с размера на присъденото обезщетение на Л. Ш..

3. Съгласно разпоредбата па чл.172 ГПК длъжен ли е съдът да оцени заинтересоваността на свидетеля в полза или вреда на някоя от страните с оглед всички други данни по делото, при отричане на възможната му необективност? Към показанията на такива свидетели съдът не трябва ли да подходи със засилена критичност и преценката му да бъде обоснована с оглед събраните по делото данни и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла па достоверността на показанията му?

Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 338/20.11.2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Жалбоподателят не обвързва този въпрос с конкретен довод за допуснато процесуално нарушение. Може да се приеме, че въпросът е свързан с довода, във връзка с който е изведен вторият въпрос.

Първият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обсъдил наведеното от жалбоподателя възражение по чл.201, ал.2 КТ след като е извършил преценка на събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, на които е основано това възражение. И е изложил мотиви за това, че ответникът, който носи доказателствената тежест за обстоятелствата, на които е основал това възражение, не ги е доказал..

Поради което въззивният съд не е разрешил този обуславящ въпрос в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС.

Вторият въпросът е обуславящ, доколкото във въззивната жалба се съдържа твърдение, че не са събрани категорични доказателства за този факт. Но не е разрешен в противоречие с установената практика. Въззивният съд го е установил от свидетелските показания, както и е установил преживения от Л. Ш. силен шок от смъртта на нейния баща, като въззивният съд е изложил мотиви за това, че свидетелските показания са допустими и защо следва да бъдат кредитирани в тази част.

В обобщение: Поставените от касатора въпроси имат близко съдържание и се отнасят до задължението на въззивния съд да прецени и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, като посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Те са свързани с наведени оплаквания, че съдът неправилно е преценил, че липсва съпричиняване при настъпване на инцидента, както и че неправилно е определил размера на претърпените от ищците неимуществени вреди.

Въпросите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС и в частност с посочените от жалбоподателя решения. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на страните след като е установил фактите, на които са основани, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и при приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест. Въззивният съд е обсъдил твърденията и доводите на жалбоподателя за наличие на съпричиняване, като е изложил своите мотиви защо, с оглед на установената по делото фактическа обстановка, такова не е доказано от жалбоподателя. Обсъдени са събраните по делото доказателства, като са изложени мотиви кои следва да бъдат кредитирани и защо. Съобразени са обстоятелствата, които съгласно Постановление № 4/23.Х11.1968 г. на Пленума на ВС и следващата практика на ВС и ВКС имат значение за определянето на дължимия размер на обезщетение за неимуществени вреди, като въз основа на тях е определен размерът на дължимото на всяка ищца обезщетение. Предвид това не се установява наличие на противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси.

Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Тъй като по поставените въпроси има установена практика на ВКС и жалбоподателят не е обосновал допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, така както е предвидено с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че това основание не е осъществено.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответниците за присъждане на направените разноски в касационната инстанция следва да бъде уважено в размер на 3 000 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение от Б. С. Ш., както и за сумата от 3 500 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение от Л. Д. Ш., които са посочени в представен списък на разноски и чието уговаряне и заплащане е отразено в представените договори за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът