Определение № 925 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 417/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници срещу решение №285 от 19.10.2011г ,поправено с решение №26 от 01.02.2012г по гр.дело № 583/2011г. на Хасковски окръжен съд, с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ, в една част ,по отношение признаване уволнението за незаконно и възстановяване на работа, е потвърдено решение от 13.04.2011г по гр.д. № 777 / 2010г на Районен съд Свиленград, а след отмяна на същото решение в друга част, е уважен и иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК e поставен въпроса длъжен ли е работодателя да иска мнението на ТЕЛК преди всяко запитване до Инспекцията по труда ,при положение че заболяването не е прогресиращо и какво означава да се вземе мнение „непосредствено” преди уволнението с оглед закрилата по чл. 333 ал.2 КТ. Изложението се основава на позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, цитирано е съдържанието на текста. В отговор ответникът по жалбата С. Р. С. изтъква ,че приетите за установени по делото факти не обуславят относимост на поставения въпрос, даденото от Инспекция по труда разрешение в случая не се е основавало на мнение на ТЕЛК ,не е било и конкретно, връзка с оспорваното уволнение. Претендира разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка на изтъкнатото основание, във връзка на поставения въпрос, привързано към обстоятелствата по конкретното дело ,преценени решаващо от съда. Нормата на чл. 333 ал.2 КТ е ясна в указанието, че мнението на ТЕЛК, макар да не е задължително за Инспекцията по труда ,следва да се взето, при това във връзка с конкретното уволнение. Условието не е било спазено, от което следва и даденото в случая разрешение по случая. Въпросът на касатора се свежда до неаргументирано оспорване на горното правно положение и в изложението не се съдържа обосновка, свързана с правоприлагането, в изискуемия съгласно ТР № 1 /2009г ОСГТК на ВКС смисъл. Липсва основание по чл. 280 ал.1 т.3 КТ, не се касае за неясна норма, чието съдържание да бъде изведено по тълкувателен път ,или да е необходимо осъвременено тълкуване ,като се изоставя досегашното. Касаторът привързва въпрос към свои фактически изводи, които съдът не е приел да следват от обстоятелствата по делото. Изразява тезата, че е преодолял закрилата .Според закона и трайното разбиране в практиката, работодателят е длъжен да спазва изискванията на чл. 333 КТ като бъде активна страна при установяване на обстоятелствата, свързани със закрилата, а не да се опитва да я „преодолее”, какъвто подход е следван при конкретното уволнение, както и при защитата му в съда. Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице. Касаторът дължи установените разноски ,в размер на 500 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.