Определение № 49 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 35/2024 г.

Производството е по чл.135, ал.5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Пред Софийски районен съд /СРС/ е подадена искова молба от Г. В. К., с местопребиваване в момента затвора в [населено място], [улица]срещу Административен съд София – град /АССГ/, с искане да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 24 300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, породени от съществени нарушения на разпоредби на правото на ЕС, допуснати от съдия, изпълняващ служебните си задължения при ответника. Съставът на СРС е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ, тъй като се претендира обезщетение за вреди, причинени на гражданин от административен съд. Изложил е съображения, ч съгласно чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ исковете по този закон, предявени срещу съд, са местно подсъдни на съда, който е най – близък до този по мястото на увреждане. Приел е в тази връзка, че не е компетентен да разгледа делото и същото следва да бъде изпратено на компетентният най – близък съд, а именно Административен съд София – област. По тези съображения с определение № 6824 от 13.02.2024г., съставът на СРС е прекратил производството по гр.д .№ 1726/2024г. и е изпратил същото на Административен съд София – област /АССО/ по подсъдност. С определение № 814 от 25.06.2024г., състав на Административен съд София - област, след като се е запознал с исковата молба и заявените претенции от ищеца, е направил извод, че претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди се основава на твърдения за бавене на производството по административно дело от страна на състав на АССГ, чрез постановяване на множество и противоречиви разпореждания и определения, водещи съответно до ограничаването на правото му на справедливо публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, както и в нарушение на общностното право на ЕС, в частност на чл.47 от хартата за основните права в ЕС /ХОПЕС/. По тези изложени съображения съставът на АССО е приел, че предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл.2б от ЗОДОВ, като е приел, че не е компетентен да се произнесе по този иск, поради и което с посоченото определение е прекратил производството по делото, повдигнал е спор за подсъдност със СРС и е изпратил делото на състав по чл. 135 ал. 5 АПК за определяне на подсъдността, а именно сезиран е смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд за определяне на компетентен съд, който да разгледа спора. Настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, приема за установено следното: С подадената пред Районен съд гр. София искова молба, е заявено, че претърпените вреди, за които се претендира обезщетение, произтичат от „нарушение на основни човешки права, общностното право на ЕС и бавно съдебно производство“. При така формулираното искане се налага извод, че претендираното обезщетение е от вреди, поради извършени от съда незаконосъобразни процесуални действия. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Нормата е специална по отношение определянето подведомствеността на административните съдилища. Наличието на изрична процесуална норма, която изрично сочи компетентност на административните съдилища за определен вид спорове, изключва общата компетентност на общите съдилища. При обосноваването на исковата си претенция Г. К. се позовава на множество нормативни актове, но всички оплаквания са свързани с действия на АССГ при разглеждане на административното дело. Сочените действия на съда, от които се твърди, че са произтекли неимуществени вреди за жалбоподателя, са правораздавателна дейност. Тази разпоредба кореспондира и с чл. 2в ал. 1 т. 1 ЗОДОВ, който препраща към АПК за определяне на компетентния съд, който следва да се произнесе за вреди от правораздавателна дейност от административните съдилища и от Върховния административен съд. Поради това компетентен да разгледа делото по исковата молба на Г. К. е Административен съд София – област. Воден от горното и на основание чл. 135 ал. 5 във връзка с ал. 7 АПК, смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд