Решение № 4023 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – гр.София, чрез юрисконсулт К. Обрешков, срещу решение № 35086/25.10.2025 г. по адм. дело № 6068/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Сдружение "Национална мрежа за децата", е прогласена нищожността на т. 9.7.1 от Указание № РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК (Указание), утвърдено от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК, за заболяванията "тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено (Е43); умерено белтъчно-калорийно недохранване (E44.0), касаещи лица на възраст до 18 години. В касационната жалба са наведени доводи срещу съдебното решение като неправилно, постановено в противоречие с процесуалните норми, материалния закон и целта му. Оспорва основния мотив за прогласяване на нищожност на акта – като постановен при липса на материална компетентност на вр. и. д. управителя на НЗОК. Посочва, че длъжността на временно изпълняващият управител на НЗОК тогава е била изпълнявана от избрания с решение от 30.11.2023 г. на Народното събрание на Р България на основание чл.15, ал.1, т.6 от ЗЗО, подуправител на НЗОК (обн., ДВ, бр.101 от 05.12.2013 г.), който съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е избран за пълен мандат от 5 години и има всички правомощия на управител на НЗОК (чл.19, ал.7 от ЗЗО в случаите по чл.19, ал.4, т.5 от ЗЗО). Процесното Указание е издадено от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК на конкретното правно основание на чл.19г, ал.1 от Наредба №10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба №10/2009 г.). Указанието е прието в законоустановения 30-дневен срок след приемане на основание чл.19г, ал.2 от Наредба №10/2009 г. на Списък с диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ) за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК (Списък) по чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №10/2009 г., приет с решение на НС на НЗОК №РД-НС-04-47/03.04.2024 г. След утвърждаване на списъка от вр.и.д. управителя той е публикуван на интернет страницата на НЗОК. Преди утвърждаването му Списъкът е съгласуван с Български лекарски съюз (БЛС) и Български фармацевтичен съюз (БФС) като съсловни организации съгласно чл.42, ал.3 от НРД за МД 2023-2025 г. Излага съображения, че изискванията за заемане на длъжностите – управител на НЗОК и временно управляващ НЗОК са почти еднакви, и няма нормативна разпоредба, която да ограничава правомощията на вр.и.д.управителя. Оспорва изводите, че щом Надзорният съвет на НЗОК определя Списъка на заболяванията, за които се отпускат диетични храни, то същият издава и указанията за работа със списъка, а не управителят на НЗОК. Позовава се на чл.42, ал.2 от НРД за МД, съгласно който НЗОК издава указания за работа със Списъка по ал.1 (Списък на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК). Пълномощията на вр.и.д. управителя са делегирани в тяхната пълнота и цялост с решение на Народното събрание, прието на основание чл.19, ал.4, т.5 от ЗЗО. В чл.18, ал.1, т.10 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК е посочено, че подуправителят на НЗОК временно изпълнява длъжността управител на НЗОК в случаите по чл.19, ал.4 от ЗЗО, след възлагане от НС на НЗОК. Съдът е следвало да прогласи нищожността на цялото Указание, а не само на чл.9.7.1 от същото, поради което е налице разминаване между мотиви и диспозитив на същото и непълнота на мотивите, която може да бъде приравнена на пълната им липса. В съдебно заседание, чрез юрк.Обрешков поддържа жалбата. В писмена защита уведомява съда за издадено ново указание, в което е изменена разпоредбата на т.9.7.1 така, че да бъде избегната дискриминация на определени групи пациенти. Ответникът – Сдружение „Национална мрежа за децата“ изразява становище, че въпреки издаването на ново указание, то процесното Указание, макар и за кратък период е породило негативни правни и фактически последици за засегнатите лица, ползващи съответната диетична храна. Поради това настоява, че правният интерес от обжалване не е отпаднал и за продължаване на съдопроизводствените действия по преценката за валидност и законосъобразност на оспорения общ административен акт. Ответникът – Сдружение „Национална мрежа за децата“, чрез юрисконсулт Еленков, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК не е разполагал с правомощието да утвърди процесното Указание, тъй като подобно правомощие не му е било изрично възложено от страна на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно разпоредбата на чл.19з, ал.1 от Наредба №10/2009 г., цитирана в решението на АССГ, Надзорният съвет възлага на управителя на НЗОК издаването на указания относно реда за предписване и отпускане на диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ), заплащани от НЗОК. Видно от приложеното към касационната жалба решение №РД-НС-04-48/17.04.2024 г., Надзорният съвет в т.2 е възложил на подуправителя временно да изпълнява дейността управител на НЗОК, но както правилно е заключил първоинстанционният съд след съвкупна оценка на доказателствата по делото, нарочно възлагане на специалното правомощие за издаване на указания досежно ДХСМЦ, на основание чл.19з, ал.1 от Наредба №10/2009 г. липсва, което е основание за нищожност поради издаване от некомпетентен орган. Компетентността на АО не може да се предполага, нито да се извежда чрез разширително тълкуване, а следва да бъде установена по несъмнен начин посредством нарочен акт. В случая съществено е разграничението между временното изпълнение на функциите на управител на НЗОК и упражняването на правомощия, за които законът изисква изрично решение на колективен орган. Специалната компетентност за издаване на указания за реимбурсацията на ДХСМЦ не се разширява по целесъобразност и не възниква по подразбиране, а само възоснова на конкретно волеизявление на овластения колективен орган. За пълнота посочва липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорената разпоредба от указанията и несъгласие с критериите и методите за лечение на лицата по т.9.7.1 – под 18 г. диагностицирани с белтъчно-калорийно недохранване – респективно тежка и умерена малнутриция. Моли да се остави в сила решението на АССГ. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Налице са касационните основания по чл.209, т.3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Неправилно е приел съдът, че актът е издаден от некомпетентен орган, тъй като същият е издаден от временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК, заемащ към момента на издаването му длъжността подуправител на НЗОК. Същият е избран с решение от 30.11.2023 г. на Народното събрание на Р България, подуправител на НЗОК, който съгласно чл.19, ал.1 от ЗЗО е избран за пълен мандат от 5 години. Основателно е възражението на касатора, че при утвърждаването на указанието от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК са спазени приложимите материални и процесуални норми, като конкретното правно основание за неговото издаване се намира в чл. 19г, ал. 1 (сега чл.19з) от Наредба №10/2009 г. Неправилен е изводът на съда, че вр.и.д.управителят на НЗОК няма нормативно закрепено основание да утвърди процесното Указание, вкл. и обявената за нищожна т.9.7.1 от него. Съгласно чл.15, ал.1, т.6 от ЗЗО, НС на НЗОК взема решение за временно възлагане (делегиране) на подуправителя на НЗОК да изпълнява длъжността и свързаните с нея всички законово регламентирани функции (чл.19, ал.7 от ЗЗО) на управител на НЗОК, в случаите по чл.19, ал.4, т.5 от ЗЗО. НС на НЗОК разполага с правомощията да възложи на подуправителя на НЗОК временно да изпълнява длъжността управител на НЗОК до избирането от Народното събрание на нов управител на НЗОК. Освен това законодателят е приел и почти еднакви изисквания за заемане на длъжностите управител и подуправител на НЗОК. С оглед на това вр.и.д. управителят е оправомощен да изпълнява всички функции в пълен обем, влизащи в обхвата на длъжността управител на НЗОК, включително и правото му да утвърди процесните Указание, вкл. и т.9.7.1 от него. Делегирането на правомощия, в случаите на чл.19, ал.4, т.5 от ЗЗО, по същността си представлява възлагането от Надзорния съвет на НЗОК на изпълняването на функциите на друг, посочен в ЗЗО орган на управление на НЗОК – в случая на подуправителя. След като не е ограничено със съответните норми, в правната теория и съдебна практика се възприема, че то следва да съвпада напълно по обхват с правомощията на органа, чийто права са му прехвърлени. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с указание №РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на ДХСМЦ за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, утвърдено от временно изпълняващия длъжността управител на НЗОК, са определени условията, редът, необходимите документи и специфичните изисквания за получаване на диетични храни за специални медицински цели. Указанието представлява общ административен акт, по смисъла на чл.65 от АПК, съгласно който общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Според приетото от съда, съгласно чл.45, ал.1, т.12 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на медицинска помощ при предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ. Съгласно чл.45, ал.9 от ЗЗО условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по ал.1, т.11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. Издадената въз основа на законовата делегация Наредба №10 от 2009 г., в приложимата й редакция /ДВ, бр. 100 от 01.12.2023 г./, визира в чл.18, ал.2 заплащане на ДХСМЦ по списък, определен от Надзорния съвет на НЗОК. Разпоредбата на чл.19а от Наредбата /в ред. преди изм. ДВ. бр.104/2024 г./ урежда съдържанието на списъка по чл.18, ал.2, който следва да включва и условията за предписване и отпускане /получаване/ на ДХСМЦ. Съдът е установил, че с решение №РД-НС-04-82/17.10.2023 г. на Надзорния съвет на НЗОК е допълнен и изменен "Списък на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, утвърден с Решение № РД-НС-04-12 от 10.02.2016 г. /последно доп. и изм. с Решение № РД-НС-04-40/28.03.2024 г. на Надзорния съвет на НЗОК)“, като в него са включени и диагнозите: Е43 – "тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено" и Е44.0 – "умерено белтъчно-калорийно недохранване". Съгласно чл. 19г, ал. 1 от Наредба № 10/2009 г. в редакцията, приложима към датата на издаване на оспорвания акт /ДВ, бр. 100 от 01.12.2023 г./, Националната здравноосигурителна каса дава указания относно реда за предписване и отпускане на ДХСМЦ, заплащани от НЗОК. Процесното указание № РД-16-32/30.04.2024 г. за работа със списък на ДХСМЦ за домашно лечение е издадено на основание чл. 19г, ал. 1 от Наредба № 10 от 2009 г. и в изпълнение на ал.2 на същата разпоредба е публикувано на интернет страницата на НЗОК. Точка 9.7.1. от указанието, предмет на оспорване в настоящото производство в частта, касаещи лица до 18 години, се отнася до заболяванията "тежко белтъчно-калорийно недохранване, неуточнено /Е43/" и "умерено белтъчно-калорийно недохранване, /Е44.0/". В т. 9.7. е посочено, че храните за ентерално хранене се предписват само за самостоятелно пълноценно хранене. Подточка. 9.7.1. от указанието касае, от една страна, изискванията за първоначално издаване на е-протокол, като същевременно определя и условията, на които трябва да отговарят лицата "до 18 години" за започване на домашно ентерално хранене – т.е. пациенти с недохранване, които не могат да посрещнат техните хранителни изисквания чрез нормален диетичен прием. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град е приел от правна страна, че обжалваното Указание №РД-16-32/30.04.2024 г. притежава характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като с него се създават права и задължения за неопределен брой лица, които се отличават с общо качество /особено физиологично състояние/. В случая това са здравноосигурени лица, страдащи от изрично посочени заболявания /недохранване/ с код Е43 и Е 44.0, нуждаещи се от домашно ентерално хранене посредством ДХСМЦ, поради невъзможност да посрещнат хранителните изисквания чрез нормален диетичен прием. Тези лица, кандидатстващи за получаване на специалните храни, трябва да изпълняват заложените от НЗОК в т.9.7. от указанието специфични изисквания, респективно да приложат съответните документи, за да им бъде издаден изискващият се е-протокол и да бъдат одобрени за предписване и получаване на съответните ДХСМЦ. Поради това, според АССГ са налице законоустановените предпоставки по чл.65 от АПК, характеризиращи т.9.7. от Указание № РД-16-32/30.04.2024 г. като общ административен акт. С оспорения текст, изпълняващият длъжността управител на НЗОК е създал правило за поведение, което има задължителен характер и чиято юридическа сила и действие произвежда преки последици в правната сфера на гражданите, нуждаещи се от специфично домашно ентерално хранене чрез ДХСМЦ. Указанието е публикувано на интернет страницата на НЗОК, с посочена в него дата на издаване - 30.04.2024 г. Жалбата на Сдружение "Национална мрежа за децата", е приета като подадена в срок от АССГ, постъпила в съда на 16.05.2024 г., с дата на пощенско клеймо - 14.05.2024 г. Съгласно чл.179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Според съда, безспорно жалбоподателят не е участвал в производството пред административния орган, с оглед на което 1-месечният срок за оспорване на Указанието не е изтекъл и жалбата е депозирана в законоустановения срок. За Сдружение "Национална мрежа за децата", е прието наличие на правен интерес от оспорване на т.9.7.1. от указанието в частта относно регламентираните условия, на които трябва да отговарят лицата "до 18 години". С определение № 3254/27.03.2025 г. по дело № 74/2025 г. на ВАС на РБ, VІ-то отделение е прието, че с оспорената част от указанието се предвижда, че храните за ентерално хранене се предписват само за самостоятелно пълноценно хранене, като по този начин се застрашават и/или засягат правата и законните интереси на неопределен брой лица, в т.ч. деца, страдащи от недохранване и то негативно. С оглед защитата на правото им на достъп до ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, за Сдружение "Национална мрежа за децата" се поражда правен интерес от обжалване на указанието в частта му по т. 9.7.1, касаеща изискванията, на които трябва да отговарят лицата до 18 години. Административен съд – София-град е приел жалбата за допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване общ административен акт, депозирана е в законоустановения срок и от заинтересовано лице. Разгледана по същество, жалбата е приета за основателна. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и се препраща към тях по аргумент от чл.221, ал.2, т.2-ра от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗО, в приложимата към датата на издаване на процесния акт редакция , управителят на НЗОК се избира от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на мандата управителят на НЗОК продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов управител. Със следващата редакция на чл.19, ал.1 от ЗЗО е прието, че управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. Правомощията на управителя на НЗОК са уредени в чл.19, ал.7 от ЗЗО, която в приложимата към процесния акт редакция гласи, че: , управителят на НЗОК: 1. представлява НЗОК в страната и в чужбина; 2. организира и ръководи оперативно дейността на НЗОК в съответствие със закона, правилника за устройството и дейността на НЗОК и решенията на надзорния съвет; 3. изготвя проект на закон за годишния бюджет на НЗОК и го изпраща за становище от министъра на здравеопазването, след което внася проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК заедно със становището на министъра на здравеопазването за разглеждане и одобрение от надзорния съвет; 4. изготвя годишен финансов отчет, годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК и ги внася в надзорния съвет за разглеждане и одобрение; 4а. обявява ежемесечно на интернет страницата на НЗОК заплатените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебни заведения, както и за лекарствени продукти по международно непатентно наименование, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели; 5. внася одобрения от надзорния съвет проект на закон за годишния бюджет на НЗОК чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет; 6. изготвя и внася в надзорния съвет проект на правилник за устройството и дейността на НЗОК и след неговото приемане го обнародва в "Държавен вестник"; 7. предлага на надзорния съвет решение за използване на средства от резерва на НЗОК; 8. внася чрез министъра на здравеопазването в Министерския съвет одобрените от надзорния съвет годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишен отчет за дейността на НЗОК; 9. сключва сделки до размер, определен в правилника за устройството и дейността на НЗОК 10. предлага на надзорния съвет сключване на сделки в размер над определения по реда на т.9; 11. обявява и провежда конкурси за директори на РЗОК в съответствие с изискванията и правилата по чл.15, ал.1, т.11, сключва, изменя и прекратява трудовите договори с подуправителя на НЗОК и директорите на РЗОК; 11а. упражнява функциите на: а) орган по назначаването по отношение на държавните служители б) работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК; 12. предлага за приемане от Надзорния съвет списъка по чл. 45, ал.4 ;13. внася в Надзорния съвет за утвърждаване стойности на разходите по чл.15, ал.1, т.5а, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, предложени от директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; 14. обнародва в "Държавен вестник" решението по чл. 45, ал. 4; 15. проучва удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплащана от НЗОК; редът, начинът и критериите за проучване на удовлетвореността на пациентите се определят с наредба на министъра на здравеопазването; 16. ; 17. ; 18. обнародва в "Държавен вестник" условията и реда по чл.45, ал.17 и механизма по чл.45, ал.29. Според чл. 45, ал. 1, т. 12 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ: 12. предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ. Съгласно чл.45, ал.3 от ЗЗО, с наредбата по ал.2 се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Съгласно чл.45, ал.9 от ЗЗО, - Условията, редът, механизмът и критериите за заплащане на съответните лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и високоспециализирани апарати/ уреди за индивидуална употреба по ал.1, т.11, 12, 15 и 20 се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването по предложение на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно чл.45, ал.15 от ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса заплаща: 1. за медицинските изделия, предназначени за домашно лечение - на притежатели на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти; 2. за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - на изпълнители на болничната медицинска помощ, на производители или търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители; 3. (*) за медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хора с увреждания - на лица, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Съгласно чл.45, ал.16 от ЗЗО, , условията и редът за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания - за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, се определят с наредбата по ал.9. Съгласно чл.45, ал.17 от ЗЗО, в приложимата редакция, , условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262, ал.6, т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, в съответствие с наредбата по ал.9. Условията и редът за сключване на индивидуалните договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят търговците на дребно на лекарствени продукти, както и реда за сключване на договори с тях; 2. правата и задълженията на страните по договорите; 3. условията и реда за извършване на дейностите от търговците на дребно с лекарствени продукти; 4. критериите за качество и достъпност на дейностите по т.3; 5. документация и отчетност; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 7. видовете санкции при нарушаване на договорите, както и реда за налагането им. Според чл.45, ал.18 от ЗЗО, , условията и редът по ал.15 се обнародват в "Държавен вестник" от управителя на НЗОК. От цитираните разпоредби се налага становището, че управителят на НЗОК има функции и правомощия по оперативно изпълнение, докато условията и редът за предоставяне на съответните медицински дейности, на медицински изделия, диетични храни и пр. се определят от Надзорния съвет на НЗОК, като за някои от тях, изрично предвидени в ЗЗО, управителят на НЗОК внася предложение за приемането им от надзорния съвет. Според чл.45, ал.13 от ЗЗО, За лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът и методиката за прилагането му се приемат след обнародването в "Държавен вестник" на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът и методиката за прилагането му се обнародват в "Държавен вестник" от управителя на НЗОК. Съгласно чл.45, ал.35 от ЗЗО, За медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат напълно извън стойността на оказваните медицински услуги, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за медицински изделия, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Надзорният съвет на НЗОК приема с решение методика за прилагане на механизма. Механизмът и методиката за прилагането му се приемат след обнародването в "Държавен вестник" на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът и методиката за прилагането му се обнародват в "Държавен вестник" от управителя на НЗОК. Съгласно чл.1, ал.1, т.7 от приложимата към датата на издаване на оспорения акт Наредба №10 от 2009 г. за условията и реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба №10/2009г.), , с тази наредба се определят условията, редът, механизмите и критериите, по които НЗОК заплаща диетични храни за специални медицински цели (ДХСМЦ), предназначени за домашно лечение на заболявания, определени в списъка по чл.45, ал.4 от ЗЗО. Съгласно приложимата към датата на издаване на оспорения акт разпоредба на чл.19г, ал.1 от Наредба № 10 от 2009 г., "Националната здравноосигурителна каса дава указания относно реда за предписване и отпускане на ДХСМЦ, заплащани от НЗОК". Както е приел първоинстанционният съд, съгласно чл.6, ал.3 от ЗЗО в редакцията, приложима към издаването на оспорения акт, органи на управление на НЗОК са: 1. надзорният съвет; 2. управителят и подуправителят. Действително, в правомощията на Надзорния съвет, разписани в чл.15 от ЗЗО и в Правилника за устройството и дейността на НЗОК в редакциите, актуални към датата на издаване на обжалваното Указание № РД-16-32/30.04.2024 г., не е посочено изрично, че именно той следва да издава указанията по чл.19г от Наредба 10/ 2009 г. Но такова изрично правомощие не е дадено и на управителя на НЗОК. Също така, както е посочил АССГ в мотивите си, съгласно чл.15, ал.1, т.12 от ЗЗО, Надзорният съвет приема решение за определяне на списъка на заболяванията по чл.45, ал.3 по предложение на управителя. Съгласно цитираната разпоредба на чл.45, ал.3 от ЗЗО, с наредбата се уреждат и критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, а разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗЗО предвижда, че списъкът на заболяванията се определя с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно критериите, определени в наредбата, което се обнародва в "Държавен вестник". Тоест Надзорният съвет определя реда, условията и указанията за отпускане на съответните продукти, изделия и храни, докато управителят е ангажиран с оперативната дейност по изпълнението им, съответно с публикуването на списъка. Първоинстанционният съд е съобразил също, че съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 10/2009 г., НЗОК заплаща за ДХСМЦ по чл.1, т.7, предназначени за заболявания, определени в списъка по чл.45, ал.4 от ЗЗО, които отговарят на изискванията на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл.18, ал.2, от наредбата, НЗОК заплаща за ДХСМЦ по списък, определен от Надзорния съвет на НЗОК съгласно чл.56, ал.2 ЗЗО, за единица вещество или определена месечна стойност. От анализа на посочените разпоредби и при липсата на изрично правомощие на управителя на НЗОК да издава указанията по чл.19г от Наредба № 10/2009 г. в относимата редакция, съдът правилно приема, че компетентният орган към онзи момент /30.04.2024 г./ е бил Надзорният съвет на НЗОК. Като е издал указанията, управителят на НЗОК е навлязъл в правомощията на Надзорния съвет, и е издал акта при липса на материалноправна компетентност. В чл. 15, ал.1 от ЗЗО, изрично са уредени правомощията на Надзорния съвет на НЗОК, съгласно относимата редакция , Чл.15.