Определение № 401 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4080/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационните жалби на прокурор при А. и на адвокат С. като процесуален представител на Е. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 30.V.2018г. по в.гр.д. № 163/2018г. С решението въззивният съд по въззивни жалби на двете страни е потвърдил решението на Шуменския окръжен съд от 15.ІІ.2018г. по гр.д. № 187/2017г. в частите, с които на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ П. е осъдена да заплати на Е. Г. 17000лв. обезщетение за неимуществени вреди, 17.83лв. мораторна лихва, 3629лв. обезщетение за имуществени вреди и 3.15лв. мораторна лихва, и в частите, с които са отхвърлени претенциите за неимуществени вреди за разликата до 33000лв. и за мораторни лихви за разликата до 51543.41лв. /по първата претенция/ и за разликата до 927.12лв. /по втората претенция/. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като взе предвид, че предявените претенции за обезщетение за имуществени вреди и за мораторна лихва върху него са в размер съответно 3629лв. и 927.12лв., намира, че касационните жалби, подадени в преклузивния срок, са процесуално недопустими в частите по тези претенции по силата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, поради което те следва да бъдат оставени без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,