Решение № 2698 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., приподписана от адв. М. Христозов, против решение № 2014 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 273/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда относно вида на строежа с твърдения, че представлява възстановяване на съществуваща ограда, по отношения на която са налице основанията за търпимост по §16 ПР ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Ответникът – кметът на Община Черноочене, чрез пълномощника си юрк. С. Керим, представя писмен отговор със становище за оспорване на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е повторно, след като с решение № 3505/02.04.2025 г. по адм. дело № 1788/2025 г., ВАС е отменил решение № 1795 от 27.12.2024 г. по адм. дело № 384/2024 г. на Административен съд – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за установяване на факти, които са от значение за преценката относно приложението на материалния закон. С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на А. А. Х. срещу заповед № 1143/20.09.2024 г. на кмета на Община Черноочене, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено премахване на незаконен строеж – ограда, находяща се извън имотната граница на поземлен имот с пл. сн. № 57 по плана на [населено място], община Черноочене. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и в съставения констативен акт, а във връзка с вида и квалификацията му - че представлява ограда т.е. строеж по см. на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от шеста категория, извършен е без изискващите се строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, които са анализирани подробно и в съвкупност, както и на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че процесната ограда е с плътна част от 0,65м. до 0,70м., височина 2 метра и дължина 16,3 м., не е изпълнена по имотната граница и е изградена през 1983 г., като съобразно последното обстоятелство е преценявал хипотезата на търпим строеж по см. на §16, ал.1 ПР ЗУТ, но е констатирал отсъствие на предвидените в разпоредбата предпоставки. Установено е противоречие с изискванията на чл.48, ал.8 и чл.58, изр. трето от ЗУТ, съотв. на чл. 246, ал.2 от ППЗТСУ (отм.), чл.32, ал.3 и чл.33, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн. ДВ. 69/1977г., отм.). Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие със задълженията си по чл.171 АПК и с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, съдът е обсъдил наведените доводи и възражения на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на вид, местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт от № 3/05.08.2024 г. и приложената към него окомерна скица. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Видно е, че оспорващият е собственик на процесния строеж, съотв. възложител по см. на чл.161, ал.1 ЗУТ, от което следва, че е надлежен адресат на задължението за премахване съгласно чл.225а, ал.5, т.5 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на ограда с плътен цокъл от 0,65 м. и ажурна част с обща височина около 2,05м. и дължина около 16,3 м., от което следва, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Незаконността на строежа е обоснована от органа с констатации за липса на строителни книжа и конкретно на разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.147, ал.1, т.7 ЗУТ, тъй като оградата е с височина на плътната част над 0.60 м. В отговор на доводите на касатора за извършено възстановяване на съществуващата ограда, следва да се посочи, че и възстановителните работи попадат в дефиницията за строеж, поради което за осъществяването им също биха били необходими строителни книжа, каквото безспорно не съществуват в случая. Настоящият касационен състав споделя изцяло и констатациите в оспореното решение, че процесната ограда не представлява търпим строеж и подлежи на премахване. Въз основа на събрания доказателствен материал - показанията на разпитания свидетел, документите към преписката и заключението на вещото лице, обосновано съдът е приел, че оградата е изградена през 1983г., с оглед на което е извършена преценка на режима за търпимост на строежите, предвиден в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания законов текст, не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, изградени до 7.04.1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. Безспорно е, че нареденият за премахване строеж попада в неурегулиран имот и с оглед вида си, противоречи на изискванията на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, който допуска имоти извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места да се ограждат само с леки огради, каквато процесната не е. Същата не следва имотната граница на ПИ пл. сн. № 57 по плана на [населено място], а в източната си част е изпълнена в отклонение от нея, което е в нарушение на правилото на чл.58 ЗУТ, изискващо оградите в неурегулирани населени места, да се строят по съществуващи имотни граници. Посоченото обстоятелство, съществено за търпимостта на процесния строеж, е установено по делото от документите по преписката и от заключението на вещото лице, вкл. от приложената към него комбинирана скица. Видно е, че за територията на [населено място] няма одобрен регулационен план, а само кадастрален план и оградата е разположена изцяло извън източната граница на имота. От изложеното следва изводът за недопустимост на строежа по правилата и нормите по устройство на територията, предвидени в ЗУТ. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за наличие на непълнота и грешка при отразяване границата на имота в одобрения кадастрален план. Последният е действащ план, а доказателства за приключило производство за неговото изменение не са представени по делото /вж. данните в жалбата за съдебно оспорване на издадената от кмета на общината заповед, с която е одобрено изменение на кадастралния план/. Във връзка с предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, правилно съдът е констатирал недопустимост на строежа и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му през 1983 г. Налице е противоречие с изискванията на чл. 246, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), действащи до 2001 г., според които оградите се строят по съществуващите имотни граници на неурегулираните имоти. Както се посочи, за територията на [населено място] няма регулационен план, а първият план е кадастралния план, одобрен през 1993 г. Следователно през периода, посочен в разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, имотът на оспорващия не е нанесен като отделен имот, поради което оградата не следва съществуващи имотни граници и е недопустима по цитираните по – горе строителни правила и нормативи. По своите конструктивни характеристики и начин на изграждане строежът не съответства и на изискванията на чл.32, ал.3 и чл.33, ал.2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), действала в периода 1977г. - 1995г., допускащи ограждане с леки прогледни огради с височина до 1,20м. или с такива с плътна част до 0,60м. От горното следва, че по отношение на процесния строеж не са налице предпоставките за търпимост по §16, ал.1 ПР на ЗУТ, в който смисъл са изложените съображенията в оспореното решение, които са обосновани и правилни. Предвид изложеното, като достига до извод, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, спрямо който не са приложими режимите за търпимост, а издадената заповед за премахването му е законосъобразен административен акт, първоинстанционният съд постановява правилно решение. Не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,