Определение № 1496 от 27.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. М. И.,чрез процесуален представител адв.Р. С. срещу решение от 25.06.2012 г. по гр.д.№5371/2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-д въззивен състав. Ответникът по касационната жалба Н. д. на д. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. Я. Я. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима ,тъй като два от предявените искове са неоценяеми, а оценяемият иск е обусловен. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Жалбоподателката е предявила против ответника искове по чл.чл.344 ал.1, т.1-3 КТ, тъй като била съкратена без работодателя да съобрази императивната закрила по чл.333 ал.3 КТ спрямо нея, в качеството й на член на синдикален комитет. При първоначалното гледане на делото първоинстанционният съд отхвърлил исковете, а въззивният съд ги уважил. Допуснато било касационно обжалване на това решение по въпроса налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл.333 ал.4 КТ и становище на синдикалния орган. С решение по чл. 290 ГПК № 102/08.03.2012 г. по гр.д.№747/2011 г. ВКС, ІV г.о.,съобразявайки и решение №846/08.12.2011 г. по гр.д.№21/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по същия ред, е приел, че за да бъде нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ работодателят трябва да не е получил съгласие от синдикалния орган, когато в К. е предвидено изискване за съгласие, а не становище, в случаите на прекратявнане на трудов договор по чл.328 ал.1, т.т.2, 3 ,5 и 11 КТ. Решението на въ-ззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане. С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Аргументите за това са, че е проведено действително съкращение в щатното разписание на длъжността „касиер-приходи”, заемана от жабоподателката; че е проведен подбор между нея и служителка ,заемаща сходна длъжност, съобразно критериите на чл.329 КТ; че не е налице закрила по чл.333 ал.4 КТ, тъй като в К. е предвидено изискване само за становище от синдикалната организация и такова е взето; че по отношение на жалбоподателката не е налице закрила и по чл.333 ал.3 КТ, тъй като четири лица, сред които и тя заемат длъжността секретар на синдикалната организация, а от нея може да се ползва само един секретар. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е извела множество въпроси, касаещи конкретни фактически изводи на въззивния съд, които не могат да бъдат допуснати до касационно обжалване:спазил ли е работодателя предвидените от закона процедурни правила за извършване на уволнението, ползвала ли се е със закрила жалбоподателката като посочен първи секретар на синдикалната организация, може ли да се прави извод в обратен смисъл въз основа на документ от 2008 г.,може ли да се обсъждат избирателно представени по делото доказателства и др.Твърди,че е налице противоречива съдебна практика и цитира решения на различни по степен съдилища, които не са приложени и за които няма данни, че са влезли в сила.Същевременно са поставени и въпроси, с обуславящ правните изводи на въззивния съд характер, съответно уточнени и обобщени, а именно: длъжен ли е работодателят преди да издаде заповед по чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ да изследва дали уволняваният служител се ползва със закрила като синдикален деец, както и длъжен ли е да установи в случай, че са налице няколко лица, заемащи еднаква лидерска позиция, кой е ползващият се със закрила синдикален деец. Жалбоподателката счита, че отговорите на тези въпроси прадставляват наличие на касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият състав ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че отговорите на тези въпроси са от значение за развитие на правото ,поради което ги допуска до касационно разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,