Определение № 208 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 160 АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И. Иванова – Събева – пълномощник на Е. Марков, срещу Определение № 123/31.01.2023 г. на Административен съд – Габрово по адм. дело № 1/2023 г., с което е прекратено производството по молба с правно основание чл. 143 АПК за присъждане на съдебни разноски – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. във връзка с обжалването на Заповед № 1072/28.10.2022 г. на кмета на Община Севлиево.

Административният орган е представил отговор по жалбата с позиция за правилност на съдебния акт.

Частната жалба е допустима и основателна.

1. Със Заповед № 1072/28.10.2022 г. е наредено премахването на строеж като незаконен. На 07.12.2022 г. Марков е подал жалба против заповедта до АС – Габрово чрез административния орган. Жалбата не е изпратена в съда, а на 13.12.2022 г. зам.-кметът се е произнесъл със Заповед № 1284, с която заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е отменена на основание чл. 91, ал. 1 АПК.

2. При тези фактически констатации заключението на първостепенния съд, че искането за присъждане на разноски е недопустимо, е неправилно поради нарушение на материалния закон.

а. Марков е упражнил правото си да оспори Заповед № 1072/28.10.2022 г. по дължимия ред на чл. 152, ал. 1 АПК. С подаването й жалбата е породила деволутивен ефект и нейното разглеждане е вече подведомствено на съда. Независимо че е осъществил отзив, административният орган не разполага с компетентност да прекрати (в случая мълчаливо) развитието на производството. Сезиран с жалбата е съдът и само той притежава правомощието да сложи край на процеса. Последващо издаденият акт за оттегляне на заповедта има отношение към преценката на допустимостта от оспорването й, но не изключва задължението на административния орган по чл. 152, ал. 2 АПК да изпрати преписката на съда.

б. Последицата от неизпълнението на това задължение не може да бъде възложено в тежест на заинтересованата страна. В посочената хипотеза съдът изисква преписката служебно – чл. 152, ал. 4 АПК, и по този начин се преодолява бездействието на органа, довело до липсата на образувано съдебно производство по жалбата против заповедта за премахване на строежа. Правилно по принцип е съждението на съда, че претенцията за разноски по чл. 143 АПК е акцесорна, а не самостоятелно предявима извън основно производство по оспорване на административен акт. В случая обаче съдът не е припознал обективната връзка между молбата за разноски и останалия като висящ въпрос за оспорването на заповедта.

в. Искането на страната по повод на разноските трябва да се разглежда в единство с упражненото право на оспорване на заповедта. При отсъствието на друго производство и факта на предходно сезиране на съда с жалба, неадминистрирана по реда на чл. 152, ал. 2 АПК, именно в настоящото производство първостепенният съд е следвало да разреши въпроса за съдбата на жалбата срещу заповедта, обуславящ и отговорността на административния орган за разноски.

г. Доколкото разноските са предявени във връзка с подадена до съда жалба против административен акт, процесуалният закон урежда изрично основанията за присъждане на разноски и претенцията не е реализуема по реда на ЗОДОВ – по аргумент от чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, към който е препратил съдът.

3. а. Изложеното мотивира отмяната на прекратителното определение и връщането на делото за продължаване на съдопроизводството, при което съдът следва да се произнесе по оспорването на Заповед № 1072/28.10.2022 г. и в зависимост от основанието по чл. 159 АПК за неговата недопустимост да прецени дали жалбоподателят има право на разноски, вкл. отмяната на обжалваната заповед от издалия я орган приравнима ли е на оттегляне на акта като предпоставка за присъждане на разноски по чл. 143, ал. 2 АПК.

б. По искането на частния жалбоподател за разноски в производството пред ВАС ще се произнесе първата инстанция – чл. 226, ал. 3 вр. чл. 236 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение